Карате-До не е философия,а практика.
То не е издигане по звание и ранг,
а живеене и споделяне.
Монаха-Войн
Има неща,които като ги прочета,ме разстърсват и пораждат поток от мисли в определена посока. Тия неща са като камък хвърлен в спокойно езеро и предизвикват множество кръгове. Това беше одно от тях.Затова и го написах тук,защото ми е интерестно какви дискусии ще предизвика.Моите бяха горе-долу следните:
" Същността на обучението е постоянство" Нека да ви напиша какво пише на сертификатите,които издава Токио Хомбу по Киокушин Карате:
" Докато той има сполучливо завършен основният метод и техника от Карате и освен това разбира основната,първичната истина ,и духовна сила включително,Председателят на японското Карате Киокушинкай с настоящото му присъжда ранг от ..1-ви Дан.. . Оттук нататък той обещава да продължава да подобрява своята физика,дух и морал чрез постоянно изучаване и практикуване на това бойно изкуство."
Когато го прочетох бях потресен.Основната дума тук е "ДОКАТО"! Не завинаги - само докато имаш тия качества! Докато имаш нужната техника имаш тоя ранг. Гогато спреш и я загубиш -вече не! Докато имаш нужното разбиране си 1-ви Дан, ако го загубиш -не! Докато имаш духовната сила да,загубиш ли я - не! Това е постоянен процес. Прекъснеш ли го вече не си същият. Вече не си това което си бил. Вече бойното изкуство е само в главата ти.Вече е само спомен. Живееш на стари лаври и спомени."Същостта на обучението е постоянство"! Малко преди да почине Сосай/основател/ Масутацу Ояма остави на своите последователи и приятели един девиз:
" Осу но сейшин " - духът ная постоянството.Това казва всичко.
"Карате-До не е философия,а практика." Разбира се,че всяко Бойно ИЗКУСТВО си има своята философия и теория.Своят морал и свой дух. Иначе се превръша в метод за побой /както каза някой по-горе/. Само че този ,който го е написал е имал в предвид,че същостта е в самото правене а не в безкраиното теоретизиране.Бойното изкуство е практиката а не безкраиното говорене и разсъждение. Само чрез практикуване можеш да разбереш какво е БИ. Само ако водиш битка,можеш да разбереш какво се случва по време на бой. За да се научиш да плуваш,трябва да влезеш във водата.
Веднъж един странник влязал в един будистки манастир и видял игуменът да мете двора.
- Защо Вие метете двора,не може ли да наредите на някой монах да го направи. - попитал странника.
- А как тогава ще разбера какво е да метеш? - отвърнал игуменът.
Не философия ,а практика.
"То не е издигане по звание и ранг." Целта не е да вземаш Данове и черни пояси. Целта не е чрез черният пояс да получиш власт и да командваш тия под теб. Целта не е чрез черният си колан да си направиш някакъв клуб и да печелиш от такси и от всичко свързано с това. Това е опорочаването на БИ в България за което говори Славо.
Веднъж попитаха Шихан Колинс :" Шихан,за колко време може да се вземе черен колан?"
- Ако толкова ти трябва,върви в магазина и си купи един.-каза той.
Наистина,защо не си купуват от магазина? Защото е важно умението,което се крие зад този пояс.Важно е правенето.Важно е знанието. Не е важно какъв цвят парцал ще си вържеш на кръста,а кой си ти! Каква личност си! Не е важно "издигането по звание и ранг", а умението/моженето/,което си придобил. Брус Лии казва:" В моята школа няма цветни колани.Когато влезеш в залата трябва да разбереш кой е черен пояс и кой бял,по това което правят."
"... а живеене и споделяне" Същността на БИ е да го изживяваш. Когато си в Доджо и практикуваш,в даденият отрязък на живота си ти изживяваш бойнито изкуство. Тия два часа ти живееш бойно изкуство.Утре още два часа.В другиден .............. Така бойното изкуство става живеене. Когато си в Доджо отново и отново.Отново се върнахме в началото - постоянството.Живеенето. Когато живееш в Карате се наричаш каратист.Докато живееш в Карате си каратист, спреш ли ,вече не.Няма я същността. И накрая "споделяне". Когато си в Доджо и живееш,с теб има и други,които спожелят с теб своята частица ит жовота си. По същият начин както споделяш друга част от живота си с родителите,жената,децата ........
В доджо има споделяне и на трудностите,болката,тъгата от загубата и радостта от победата. Споделяне и на знанието.Но това не е най-важното. Недейте да бъдете настроени хищнически и отивайки в Доджо да очаквате само да получавате,да вземате.В Доджо трябва да има " живеене и споделяне"
Поздрави Сенсей Андреян Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар