Усуакари - здрач

Усуакари-здрач.
Пътят на ноща преминава през здрачът.
Пътят на смъртта преминава през мечът.

Видял човекът е зората,
ще срещне някой ден ноща.
Човек родил се е на таз земя,
ще срещне някой ден смъртта.

Затуй тръгни да дириш ти смъртта
докато не е сторила същото със тебе тя.
Затуй със меч в ръка,
спокойно гледай във очите на врага.

Това законът е на Будо.
Това помни и животът ти ще бъде Чудо.
Живот със всеки удар на твоето сърце,
живот без страх,изцяло в твоите ръце.

Ако спокойствието търсиш ти,
животът като птица ще си отлети,
смъртта просто ще те заличи.

Ако тръгнал си по пътят на смъртта.
Ако Будо следва твоята душа.
Ще извършиш ти дела велики,
които ще отекнат във Вечността
и ще оставиш ти след себе си следа.

Това е една хубава японска дума : усуакари /здрач/.Самураите навремето са давали имена на воите мечове.Когато аз търсех подходящо име за своя, прочетох тази дума в една книга и просто разбрах че съм открил подходящото име.Здрачът е мост между деня и ноща.Мечът стои между живота и смъртта.Будо е пътят на война. Ако орачъ очаква един ден в резултат на своята дейност да обере реколтата, то дейноста на война е смъртта.Войнът воюва носейки смърт и естественно готов да я постещне.В Бушидо/законътна самурая/ се казва:"Няма по-силен войн от този,който е готов да посрещне смъртта". В този смисът Будо е пътят на война, а пътят на война е смъртта.Като казвам всичко това нямам в предвид някакво нихилистично ,самоубийственно настроение в което непремено да търсиш смъртта.Това означава да осъзнаеш факта че един ден, рано или късно ти ще си отидеш от тук и вместо да трепериш за отминаващото ти време ,да изживееш пълноценно живота си.Животът не се измерва в преживени години ,а с това какво си постигнал."Тръгвай да търсиш смъртта,докато тя не е сторила същото с тебе" не значи да искаш да умреш, а да поемеш рисковете на живота,защото един ден, когато ти дойде времето,тя ще те потърси и внезапно ще усъзнаеш че си пропилял живота си.Няма нищо по-жалко от това! Будо е един начин да дадеш смисъл на живота си.Поемайки рисковете по пътя на Будо ти вършиш неща ,не непременно търсейки опасностите ,а въпреки тях. Ти не чакаш нещата да се случват а ги караш да се случват.Държиш живота си в своите тъце,а не го оставяш да изтича между пръстите ти.Вървейки по пътя на Будо придобиваш смелоста да живеш.Следвайки пътят на Будо осъзнаваш че трябва да живееш с всяко дихание,с всеки удар на сърцето си ,защото в следващият миг може да не си жив.Научаваш се да изживяваш пълноценно всеки миг.Да се наслаждаваш пълноценно на всеки миг от живота си.Ако си избрал пътя на спокойствието? Ако търсиш само уюта на дома.Тогава,когато дойде денят и си отидеш от тук,смъртта просто ще те заличи.Никой няма да си спомни за теб.Ще си отидеш така ,както си живял-тихичко/

Ако тръгнал си по пътя на смъртта.
Ако Будо следва твоята душа.
Ще извършиш ти дела велики
които ще отекнат във Вечността
и ще иставиш ти след себе си следа.

Хората помнят Ахил ,помнят Александър Велики ,помнят Спартак-робът ,но никой не помни орачът който ги е хранил.Хората помнят Мохамед Али ,помнят Масутацу Ояма ,помнят Брус Лии.Това са хора следвали пътят на война ,които са следвали Будо.Следвайки Будо ,дори и да не станеш като Миямото Мусаши ,все пак ще станеш частица от брънката която ще пренесе бойното изкуство от миналото към бъдещето.Ще оставиш следа в живота си.Не искам да кажа нищо лошо за останалите професии ,просто искам да кажа че Будо е един добър начин да осмислиш живота си.

                                                                                                        Сенсей Андреян Иванов