Това е една Японска поговорка за Кендо.
За мен това изречение изказва точно изтинският смисъл на Бойните изкуства. Всички обръщат внимание само на външните/видимите/ изяви , каквито се явяват изпълненията на съответните техники.Всяко БИ си има своите техники и във всяко Доджо се тренира различна техника. Но това си е само техника. Всички тези удари,блокове, стъпки са като буквите. Научаваш даден удар и си "научил как се пише буквата А" . После учиш "Б", "В" и т.н. След това се учиш да ги пишеш по красиво/силно/. После се учиш да пишеш думи/правиш комбинации/. И много хора спират до тук до тук. Но това са си само думи, това си е само техника. Без значение дали пишеш на Латински или на Кирилица , или с Йероглифи - това са си само букви и думи. Без значение е как правиш ритник напред , дали като в Шотокан или като в Киокушин , или като в Тай-чи , това си е само една техника. Нужно е още нещо за да стане бойно изкуство и тази техника да си изпълни предназначението. Всяка техника е като патрон в барабана на револвера , но е нужен човек да се прицели и да натисне спусака за да стане оръжие и най-важното да му стиска да го направи.Иначе си остават просто патрони.Така че в края на краищата да изпълняваш дадени техники не значи че правиш бойно изкуство.Те са само средството за да го направиш.
Същината на Бойното Изкуство е това което се случва вътре в тебе. В душата ти, в ума ти и в сърцето ти. Умът командва тялото, сърцето му дава куража да го прави ,а душата/духът/ обединява всичко в едно цяло и изгражда характера/същността/ на човека.
Всичко започва когато се научиш да изчистваш мозъка си от всякакви мисли и чувства. Мислите и чувствата са като прахта по огледалото. В началото си мислиш: " Този е много голям,сигурно ударите му са много силни" . " Сега непременно трябва да победя за да не разочаровам треньора а и е много гот да си шампион". "Дали тренирах достатъчно?Имам ли сили да победя" Чувствата пък ти нашепват: " Ами ако този ме нокаутира", " Ами ако ми счупи носа?", " Сигурно ще боли?", " Бесен съм , ще го смажа този!". Този прах ти пречи да видиш ясното отражение в огледалото. Всичко започва когато избършеш прахта от огледалото. След това започва тренировката на пътя око-мозък- крайник. Окото вижда ясно движението на противника, мозъка го осъзнава безмисловно и изпраща команда до нужният крайник за необходимото деиствие за да се защитиш. Нужното движение, само толкова. Ако някой се движи повече от необходимото значи няма БИ.
И накрая всичко свършва с това изречение : "Когато застанеш с меч в ръка срещу своят противник и усетиш че спокойствие изпълва сърцето ти, ще разбереш че нещо си постигнал". За да бъде завършено Бойното изкуство е нужно да има смелост, да има кураж , да има бунтарски дух готов на всичко, да има себеотрицание. Себеотрицание значи да отречеш себе си, да бъдеш готов да умреш в името на победата. Няма по страшен войн от този който е готов да умре! Ако направиш всичко това тогава идва Бойното изкуство. Тогава можеш да напишеш роман от буквите които си научил и е без значение с какви букви си го написъл , важна е историята в романа. Тогава можеш да направиш револвера точно и опасно оръжие , а опатроните в него да поразят всяка цел, дори и да убиеш ако е нужно. Тогава ставаш войн!
Така разбирам аз същността на Бойното изкуство и правенето на разни техники , колкото и красиви да са те не е още бойно изкуство без онова вътрешното. Ето такива мисли отприщи в мен горното изречение. Такива изречения ми действат като шут в задника и дават първоначална скорост на мислите ми :))))))))))))))))))))) Затова го написах тук.
Поздрави Сенсей Андреян Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар