събота, 12 май 2012 г.

За философията в Киокушин

Това е Доджо кун - клетвата ,която всеки дава в сърцето си и пред съвестта си , а и пред вечно живият дух на Сосай Ояма , когато започва да практикува Киокушинкай карате. В Япония тази клетва се произнася преди всяка тренировка. На Запад е по-различно , но всеки трябва да се замисли върху нейният смисъл!


ДОДЖО КУН

Ние ще тренираме нашите тела и сърца за твърд и непоклатим дух.

Ние ще следваме истинският смисъл на Бойният път , така че след време нашите сетива ще са нащрек.

С истинска сила ние ще се стараем да възпитаваме дух на самоотверженост.

Ние ще съблюдаваме правилата на учтивостта , ще уважаваме нашите по-старши и ще се въздържаме от насилие.

Ние ще следваме нашите традиции и никога няма да забравяме истинската добродетел на смирението.

Ние ще се стараем към мъдрост и сила и няма да търсим други желания.

През целият наш живот , с дисциплината на Карате , ние ще се стремим да изпълним пътя на КИОКУШИН.


"Ние ще тренираме нашите тела и сърца за твърд и непоклатим дух"

На първо място е усилието.Още преди да си разбрал какво е Карате.Още преди да си усетил истината за Бойното изкуство , идва усилието. Тялото трябва да се пригоди/да стане годно/ да води битки. Без сила ,бързина,ловкост,издържливост,пластичност,твърдист и мекота на тялото не бихме могли да спечелим никоя битка.Така че в началото е усилието да "тренираме нашите тела". Също така трябва да научим нашите тела да правят техниките. Всички тези удари,блокове ,предвижвания. Без тях няма да имаме оръжието с което да водим боят.След това постепенно започваме да тренираме и сърцето си. Без сърце всички техники , цялото това Карате ще остане празно. Без смелост няма Бойно изкуство. Без смелостта и решителността на сърцето , техниките могат да останат непотребни.Сърцето е това,което ти дава куража да направиш нужното в необходимият момент.Телата и сърцата ни трябва да бъдат с твърд и непоклатим дух.Телата,подготвени от тренировките, сърцата -калени в битките трябва да бъдат непоклатими пред всяка опасност, както планината е непоклатима пред силните бури.

"Ние ще следваме истинският смисъл на Бийният път ,така че след време нашите сетива ще са нащрек"

Истинският смисъл на Бойният път.Бойният път не е шоу. Това не са няколко перфектно научени кати ,които да показваме пред хората.Нито пък акробатичните изпълнения ,които имат за сел единственно да забавляват публиката.Нито е средство за печелене на пари.Истинският смисъл на Бойният път е в главата на човек.Промяната която става в главата ти чрез многократните упражнения на тялото.Човек има вродени реакции.Като това да си дръпнеш ръката когато се опариш.Чрез Бойният път се получават придобити реакции.Като това,когато те ритнат по главата,ръката сама да спре удара без да се налага да мислиш за това.Истинският смисъл на Бийният път е да доведеш тези придобити реакции до съвършенство.Сетивата ти/дори и шестото чувство/ да усещат света около теб и да реагираш според случая.И нещо много важно :"СЛЕД ВРЕМЕ нашите сетива ще са нащрек". След време.Не бива да се бърза! Това неможе да стане изведнъж. Нужно е време за да се тренира достатъчно.Нужно е търпение. Търпението е едно от най-важните качества за да стане един човек добър в Боиното изкуство. Нужно е търпение да се повтарят ударите отново и отново. Нужно е търпение за да се научиш да правиш нещата като този,който е преди тебе на Пътя. Това "след време" е най-важното! Трябва да ни стане ясно че всичко ще стане бавно и да се въоръжим с търпение.

"С истинаска сила ние ще се стараем да възпитаме дух на самоотверженост"

"С истинска сила ние ще се стараем.." Когато започваш нещо не е достатъчно само да опиташ. Нужно е с истинска сила да желаеш да го направиш. Много пъти съм чувал репликите"
" - Направи еди какво си.
- Ще опитам.
- Не се опитвай - направи го! "
Такава трябва да бъде нагласата. Ако само опитваш, ти вече си приел възможността да не успееш. Трябва с истинска сила да се стараеш!
".....дух на самоотверженост". Такъв трябва да бъде дъхът на боеца.Самоотвержен. Без да жали себе си.Без да се предава.Без да се огъва от трудностите. Ако инструктора каже да се направят 100 лицеви опори , да ученикът да направи 110. Ако трябва да се направят пет спаринга - да направиш десет. На едно европейско първенство по Киокушин ,един датчанин игра на полуфинал със счупена ръка - това е самоотверженост.Такъв дух трябва със истинска сила да се стараем да възпитаваме.


Ние ще съблюдаваме правилата на учтивоста , ще уважаваме нашите по-старши и ще се въздържаме от насилие"

Ще съблюдаваме ,ще спазваме правилата на учтивостта... . Учтивостта ,културата , доброто поведение сред обществото , уважение към околните това са все неща ,които трябва да бъдат част от живота на практикуващият Карате. Карате дава в ръцете на практикуващият оръжие с което той има известно предимство пред околните и ако той няма уважение към хората и култура на поведение ,може да се превърне в насилник или нещо подобно и при всички случаи няма да бъде пример за подражание.Затова в Доджо човек трябва да бъде възпитаван да спазва правилата на учтивостта.
Помня веднъж как Шихан Колинс след тренировка ,когато всички се пръсваха из града да се позабавляват ,каза : " Внимавайте какво поведение ще имате когато отидете в града. Вие носите този йероглиф и каквото вършите ,каквито сте вие ,такъв е и Киокушин.Всеки един от вас е посланник на Киокушин и от това как се държите в обществото хората ще съдят за това какво е Киокушинкай Карате." Никога не трябва да се забравя това и затова трябва да се ".....съблюдават правилата на учтивостта".
".......ще уважаваме нашите по-старши". Това е част от традицията. Но ние показваме уважение към нашите по-старши не само защото така е прието. Когато започнеш да практикуваш Киокушин виждаш че това никак не е лестно и има много трудности които трябва да преживееш и да преодолееш. И разбираш че тези,които са дошли в Доджо преди тебе ,по-старшите от тебе , вече са ги преживели тези трудности. Те са вървели по този път много преди тебе и всичко през което са минали сега очаква теб. Точно затова те са по-старши от теб.Това което са направили ,това което са научили ,опита който са придобили ги прави по-старши и затова е нужно да ги уважаваме. А показвайки своето уважение ти ги предразполагаш да ти помагат по твоят път.Това е една взаимност.По -старшият е благосклонен към теб и ти предава своят опит, а със своето уважение ти го правиш блакосклонен към теб. Ако не проявиш уважение а се държиш дръзко и нагло , ти разрушаваш тази взаимност и защо тогава да те учи той. И накрая , без уважението ,не само към по-старшите а и към всички практикуващи , би се разрушил истинският дух на Карате в Доджо.
".........ще се въздържаме от насилие" . Насилието винаги е било тема за обширни дебати. Трябва ли да използваш в живота наученото в Доджо , или "мечът винаги трябва да стои в ножницата"? Трябва ли да използваш техниките от Карате за да защитиш себе си или околните ,или е по-добре да избягаш. Има превърженици и на едното и на другото.И двете страни са прави. Тук ключовата дува е "въздържание". Трябва да се въздържаме. Но самото въздържание означава ограничаване , свеждане до минимум- на насилието в случая, но не го отхвърля напълно. Да , лошо е да се биеш за щяло и не щяло , още повече когато си обучен за това.Насилието е грозно нещо ,затова трябва "....да се въздържаме......" от него. Но неизменно животът ни поставя в ситуации в които е необходимо да приложим наученото в залата за да се възстанови нарушеното равновесие в общуването между хората.Точно в това е и смисълът в практикуването на Бойни изкуства. Но определено трябва да се "....въздържаме от насилие" ,а не да го прилагаме когато ни се прииска ,защото то само по себе си е нещо лошо.

Няма коментари:

Публикуване на коментар