Цялата история започна преди 5 години.
Първоначално брат ми тренира. Всеки път ,когато се прибираше от тренировка, той разказваше какво са правили. Беше толкова щастлив, че ми се прииска и аз да изпитам тези чувства. Той ми обеща, че един ден ще ми покаже залата.
Спомням си този ден от Януари 2009, имах музика последен час (на четвъртия етаж на СОУ ”Райчо Каролев” ). С нетърпение чаках да се прибера и да стане време за тренировка. Когато той се прибра, оправи си раница и тръгнахме. Щом стигнахме аз бях толкова притеснена и срамежлива, че вървях след брат ми и не казах думичка. Оглеждах се и виждах, малки и големи, момчета и мъже, и само 2 момичета. Всички те се познаваха, здрависваха се и се шегуваха помежду си. Също така голямо впечатление ми направи и това, с което бяха облечени, приличаше на халат. Но всички бяха толкова самоуверени в себе си и това което преваха. Бяха и много мили! Запознаха се с мен, показаха ми къде да се настаня, за да мога да ги гледам.
Първоначално брат ми тренира. Всеки път ,когато се прибираше от тренировка, той разказваше какво са правили. Беше толкова щастлив, че ми се прииска и аз да изпитам тези чувства. Той ми обеща, че един ден ще ми покаже залата.
Спомням си този ден от Януари 2009, имах музика последен час (на четвъртия етаж на СОУ ”Райчо Каролев” ). С нетърпение чаках да се прибера и да стане време за тренировка. Когато той се прибра, оправи си раница и тръгнахме. Щом стигнахме аз бях толкова притеснена и срамежлива, че вървях след брат ми и не казах думичка. Оглеждах се и виждах, малки и големи, момчета и мъже, и само 2 момичета. Всички те се познаваха, здрависваха се и се шегуваха помежду си. Също така голямо впечатление ми направи и това, с което бяха облечени, приличаше на халат. Но всички бяха толкова самоуверени в себе си и това което преваха. Бяха и много мили! Запознаха се с мен, показаха ми къде да се настаня, за да мога да ги гледам.
При започването на тренировката тези различни хора, които видях отвън
просто се промениха. Всички изведнъж пораснаха, станаха сериозни и така
възпитани. Не се чуваше нищо, освен гласът на треньора и печката, която
бяха включили, защото навън все още беше студено. Да не пропусна да кажа, че
всеки който влизаше през вратата беше бос, но още по – голямо впечатление ми
направи думичката „УС”, която казваха.
Чудих се какво ли означава. Казваха я когато влизат, когато се поздравяват, когато треньора кажеше нещо и когато излизат, това беше единственото нещо, което казваха.
Чудих се какво ли означава. Казваха я когато влизат, когато се поздравяват, когато треньора кажеше нещо и когато излизат, това беше единственото нещо, което казваха.
Самата тренировка беше интересна, правеха упраженения в които синхронът им
беше невероятен,
а в същото време изпълнени със сила. Когато тренировката приключи брат ми и
треньора се приближиха до мен и ме попитаха, какво мисля. Нямах думи, да им
опиша всичко това което си мислех, но след вторият им въпрос, дали ще се
запиша твърдо отговорих с „ДА”.
Сега идва и времето да Ви разкажа за:
моята първа тренировка:
Брат ми го нямаше, защото той беше в горната група. Трябваше да си набележа някой, от който да гледам какво да правя. Разбира се, избрах това да бъдат момичетата. Бях притеснена и повечето неща ме затрудняваха, но те ми помагаха и се научих.
Сега идва и времето да Ви разкажа за:
моята първа тренировка:
Брат ми го нямаше, защото той беше в горната група. Трябваше да си набележа някой, от който да гледам какво да правя. Разбира се, избрах това да бъдат момичетата. Бях притеснена и повечето неща ме затрудняваха, но те ми помагаха и се научих.
Първото ми кимоно(това е халата, който ви споменах :D):
Купих си го чисто ново и беше искрящо бяло с бял колан. Когато го облякох имах чувството, че бях закачена на простора, защото беше твърдо и все още не употребявано. Вече бях готова за истинка тренировка. Измъчих се, докато се науча как да си връзвам колана. Чувствах като дете, което не може да си завърже връзките на обувките.
Купих си го чисто ново и беше искрящо бяло с бял колан. Когато го облякох имах чувството, че бях закачена на простора, защото беше твърдо и все още не употребявано. Вече бях готова за истинка тренировка. Измъчих се, докато се науча как да си връзвам колана. Чувствах като дете, което не може да си завърже връзките на обувките.
Първият ми удар на боксовата круша:
Това беше момента, в който се спарих много. Гледах другите как удрят. На крушата и се завиваше свят, и изглеждаше сякаш удрят перде. Когато аз ударих, имах чувството, че аз бях пердето, крушата дори и не помръдна. След няколко тренировки и пролята кръв, кокалчетата ми станаха по-силни.
Това беше момента, в който се спарих много. Гледах другите как удрят. На крушата и се завиваше свят, и изглеждаше сякаш удрят перде. Когато аз ударих, имах чувството, че аз бях пердето, крушата дори и не помръдна. След няколко тренировки и пролята кръв, кокалчетата ми станаха по-силни.
Първият ми изпит:
Той се проведе края на Февруари 2009. В този ден бях много, много притеснена, но в същото време знаех, че ще се справя. Бях облечена с кимоното, а под него бях с блуза с полу - това беше голяма грешка. Изпита беше тежък за мен и много изморителен. Към края имах чувството, че ще припадна. Физическия изпит ме довърши, когато свърших и с последната бройка, и се изправих ми причерня. Но бързо ми премина и продължих. С нетърпение чаках да чуя резултатите, които бяха добри и аз много щастлива, че съм се справила.
Той се проведе края на Февруари 2009. В този ден бях много, много притеснена, но в същото време знаех, че ще се справя. Бях облечена с кимоното, а под него бях с блуза с полу - това беше голяма грешка. Изпита беше тежък за мен и много изморителен. Към края имах чувството, че ще припадна. Физическия изпит ме довърши, когато свърших и с последната бройка, и се изправих ми причерня. Но бързо ми премина и продължих. С нетърпение чаках да чуя резултатите, които бяха добри и аз много щастлива, че съм се справила.
Първото ми състезание:
Тук се разочаровах и за първи път от себе си. Имах волята да се справя, бях много мотивирана, но цялото това притеснение надделя. Не се справих от 5 завърших на 4-то място, без никаква победа. Почувствах се ужасно, но продължих да тренирам.
Тук се разочаровах и за първи път от себе си. Имах волята да се справя, бях много мотивирана, но цялото това притеснение надделя. Не се справих от 5 завърших на 4-то място, без никаква победа. Почувствах се ужасно, но продължих да тренирам.
Първият ми лагер:
Беше невероятно! Ще започна от пътуването с приятели. Разходките по плажа. Вечерите където се забавлявахме и си разказвахме истории. И невероятно тежките тренировки, които се провеждаха 3 пъти на ден. Изпита, който държахме накрая. И чувството, когато ти казват името и ти дават грамотата, ме караше да се чувствам удовлетворена.
Беше невероятно! Ще започна от пътуването с приятели. Разходките по плажа. Вечерите където се забавлявахме и си разказвахме истории. И невероятно тежките тренировки, които се провеждаха 3 пъти на ден. Изпита, който държахме накрая. И чувството, когато ти казват името и ти дават грамотата, ме караше да се чувствам удовлетворена.
Имам още много неща, които мога да споделя и да разкажа. Всеки един ден,
когато ходих на тренировка, научавах нови и нови неща. Когато съм там забравям
за всичко, там аз съм себе си и се чувствам великолепно. Треньорът ми (сенсей)
от него съм научила толкова много. Разказвал ми е невероятни истории и ме е
научил на много неща. За което много му благодаря!
СИЛВИЯ ОСИКОВСКА
