Доджо

" В тази зала няма право на достъп онзи , който не е искрено решен и изпълнен със силно желание за постигането на Истината за Пътя.
Не се допускат лица , които се стремят към известност или изгода в живота.
Забранено е и за онези ,чиято цел е единствено да се просветят.
Ако някой е с такива намерения ,то посещението му е неуместно и той е длъжен незабавно да напусне!
Тук всички трябва да пребивават в пълна хармония и да се стремят към съвместно прозрение на върховната Мъдрост. "

Това е един надпис ,който е окачен в Доджото на Сенсей Георги Попов ,национален представител на България в Шинкиокушин. Но според мен той трябва да виси във всяко едно Доджо. Тои ясно формулира към какво трябва да се среми вървящият по Пътя на Будо, или казано по-простичко - трениращият Бойни изкуства.Всички ние сме водени от различни мотиви прекрачвайки за първи път прага на Доджото . Един е слушал за непобедимостта на азиатските Бойни изкуства. Друг му е омръзнало да го бият в училище ,трети се е запалил от красотата на БИ във филмите ,четвърти просто познава Инструктора или някой от Доджото. Влизайки в Доджо обаче бързо разбираме че това не е място където можем да се забавляваме и да си прекараме добре в приятна компания. Разбираме че в Доджо е нужно да полагаме определено усилие. Усилие ,което продължава ден след ден и което често ни кара да отидем дори малко над нашите обичайни възможности. Това е и причината ,поради която след преминаване на първоначалният ентусиазъм ,хората да се отказват от БИ.Остават само онези, които с ясно съзнание стъпват на пътя на Бойните изкуства и имат ясна цел ,която преследват вървейки по този път. А целите ................................

"В тази зала нямат право на достъп онзи ,който не е искрено решен ,и изпълнен със силно желание за постигане на Истината на Пътя."

Както казах,Доджо не е място за забавление.В Доджо не се ходи просто така.Там трябва да си " искрено решен и изпълнен със силно желание" да тренираш и да научиш онова което се преподава . Да полагаш максимално усилие ,да понасяш болката и да преодоляваш трудностите отново и отново.
И всичко това трябва да доведе до осъзнаване на "Истината за Пътя" . Във всички японски БИ фигурира думата "До"/път/ .Най-образно това ,което правим изучавайки Карате може да се оприличи на изминаването на определен път. Винаги има първи ден, това е денят в който стъпваме на пътя и правим първата крача. "Дори път от десет хиляди километра започва от първата крачка". Веднъж стъпили на този път започваме бавно и постепенно да напредваме. Изучаваме отделните техники /кихон/, научаваме се да ги комбинираме помежду им /ката/, започваме да ги използваме в реална ситуация /кумите/ и така година след година трупаме опит и рутина.Понякога спираме и поглеждаме назад за да видим колко много сме се отдалечили от онази първа крачка.Това наричаме "Път". Но каква е "истината за пътя"? Истината е че той има начало но няма край. Този път няма място на пристигане ,той няма крайна спирка , няма цел която да бъде достигната и да спрем да вървим по пътя. Целта не е да получиш черен колан и да спреш . Целта не е да станеш шампион и да спреш.Пътят е пътешествие и трябва да си "искрено решен и изпълнен със силно желание" да превърнеш целият си живот в едно пътешествие ,едно приключение в света на Бойните изкуства.Движението по пътя е важно ,а не пристигането.Защото да пристигнеш означава да умреш ,да си отидеш от тук.
                                                                                           Сенсей Андреян Иванов