Монаха-Воин

Влязох през вратата на храма и в очакване се поклоних,преди да помоля за наставленията на учителя.
- Бих искал да ме вземеш при себе си.-казах аз ,представен от един от учениците с черен колан.
- Защо си дошъл? - попита учителят.
- Дойдох да усвоя изкуството да браня себе си.-отвърнах.
- А кое себе си искаш да браниш? - попита ме отново той,все едно че първият му въпрос беше останал без отговор.
Монаха-Войн

Проблемите идват от това ,с какво се отъждествява човек.Ако попиташ някой: "Кой си ти?",ще последва: "Аз съм мъж","Аз съм българин/американец,турчин/", "Аз съм бизнесмен","Аз съм световен шампион по карате". И така без край.Аз съм това,аз съм онова.Проблемите вече са налице.Щом съм мъж,значи съм нещо по-вече от жените и те трябва да се съобразяват с мен. Ако пък съм ГОЛЯМ мъж-всички трябва да се съобразяват с мен. Щом съм българин,значи трябва да мачкам циганите или или какъвто там доиде.Другите пък им се ще да мачкат мен/щото съм българин/.Щом съм бизнесмен,значи имам много пари.Тогава другите трябва да ми слугуват и да ми се мазнят.Трябва да печеля повече от другите бизнесмени.Те обаче искат да печелят повече от мен.Аз пък ще им попреча.Те пък ще пречат на мен.
Щом съм световен шампион по карате,значи съм най-великия боец на света.Всички трябва да ме уважават и почитат.Всички останали бойци и бойни изкуства не струват. Да ама според шампионите на другите бойни изкуства не струвам аз.Аха,ама аз ще им покажа кой не струва.Те пък ще ми покажат на мен.
Някой по-горе говореше за его.Правилно,само че егото не е само едно в даденият човек.Всеки има толкова его-та,с колкото неща се отъждествява.И всяко носи своите си проблеми и конфликти.Човек се държи по начина ,по който го възприемат околните.И в тази връзка околните влияят на нашите деиствия.Ако някой е известен в града си като голям бизнесмен,той непременно се държи като такъв,за да запази имиджа си.Същият човек обаче,ако отиде някъде където никой не го познава/сам за да няма кой да му подхранва его-то/ще се държи по съвсем друг начин.Наблюдавал съм го това явление.
Всички тия его-та водят до конфликти с его-тата на околните.Не рядко в тези конфликти даденото его те подтиква да се наложиш със сила.Не само да се наложиш,его-то може да те заблуди,че ти се защитаваш и така да оправдае използваната сила.Само че ТО е в основата на конфликта.
Човек е ДУША.Човекът не е това тяло.Това е истината.Душата идва,ползва тялото,както ползваме автомобила си и след време си отива.Към следващият "автомобил". Когато душата/от незнание/започне да се отъждествява с тялото,професията,народността и т.н. - започват конфликтите.
Всичко това казва маисторът на кандидат ученика с онова "А кое себе си искаш да браниш?" И този ученик след време го е разбрал.И се е превърнал в "Монаха-войн".И сега го разказва на нас и ние да го разберем.И ние да станем Монах-войн.Защо монах ли? Ами защото,когато разбере някой неща ,войнът става като монаха.Не че носи расо и не непременно се моли по цял ден.Защото в сърцевината на разбиранията си,в своята същност двамата са едно и също.Качественно са еднакви.Войнът е бил стебро и е станал злато.Монахът е бил бронз и е станал злато.Сега са еднакви в разбирането си.