Именно през 1877г. се замесва и в политиката като японски пратеник в Руската императорска армия.
Пристигането му обаче съвпада с началото на Руско-турската
освободителна война. Майор Ямадзава е пратен на фронта – разбира се,
само като наблюдател. Той става свидетел на няколко сражения и е удивен
от смелостта на руските войници, които проливат кръвта си по бойните
полета на България. Сейго Ямадзава започва да изпитва
онова така далечно за нас и типично за японците чувство на дълг. Той
категорично заявява пред командващия руските войски, че иска да вземе
участие. От страх с предстоящи скандали с Япония, генерал Затов го кара
да подпише следното писмо: „Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!”.
След подписването майорът е назначен за командир на взвод и пратен на
бойното поле. В деня на битката той се обръща към подчинените му войници
с помощта на един френски преводач с думите:
В началото на боя японецът се явил в своето традиционно бойно облекло, а единственото му оръжие било катаната (самурайският меч).
Той се хвърлил смело в атаката на Плевенската крепост. След войната
Ямадзава е удостоен с почетен орден от самия руски император. Той
отпътува към Азия, където дълги години служи в Китай. При завръщането си
в Нипон е награден и му е присъдена благородническата титла барон. Сейго умира през 1897г. от тежко белодробно заболяване.
Историята
е доста по-дълга - всъщност турците се стряскат от вида му и крещейки
"Жълт дявол" побягват обратно, което се дължало на униформата му и
факта, че се виждали само очите му. А една от основните причини за
успешната атака е това, че той и войниците, които предвождал, до
последно пълзели, докато другите тичали право срещу врага. Тъй като било
кално и дъждовно по това време, турците не забелязали пълзящите войници
в калта. Те изкочили в последния момент със саби в ръка и така
изненадали врага.За благодарност генерал Скобелев го изпраща до Ловеч ,
на така да се каже безсмислена мисия състояща се в това да поиска
подкрепление, което вече е било отказано тъй или иначе.А войниците,
които се включват в бойните действия на следващия ден, остават завинаги в
Мъртвата долина на град Плевен. Има още детайли свързани с тази
история и ако проявявате интерес, мога да ви изпратя от нещата и да
допълните статията.
Георги Михайлов · Top Commenter
Чувство
за дълг като това на Японците, няма нито един народ. А то ни е толкова
"далечно" , защото манталитетът на българите се е променил коренно от
Руско-турската война.