”Умът е като плодородна градина, в която всичко засято, цветя или плевели, ще порастне един ден.”
”Ако има Господ, той е вътре в нас. Ти не молиш Господ да получиш някакви неща, а от него зависи вътрешния ти мир.”
”Има много мързеливци по света. Те имат големи, тлъсти кореми.
Говорят за ЧИ и нещата, които могат да направят, но не вярват нито в ЧИ,
нито в себе си.”
”Обикновеното техническо познание е само началото на Кунг Фу, за да го овладее човек, трябва да усети духът му.”
”Аз не съм учител, аз съм учител-ученик, т.е. имам знанието на
учител, но все още се уча. Не вярвам в думата ”учител”, за мен учител е
равностоино на това вече да ти затворят ковчега.”
”Когато се огледам около себе си, винаги научавам нещо, и това е да
бъдеш винаги себе си, да изразяваш себе си и да имаш вяра в себе си. Не
излизайте навън с мисълта да намерите успешна личност и да я копирате.
Това сега е много разпространено в Хонк Конг, сякаш винаги са копирали
нечии маниери и са били превзети, но те никога не започват от корените и
това е грешката им. Как тогава можеш да бъдеш себе си?”
“Ако обичаш живота не си губи времето, защото времето е това, което съставя живота.”
“Истината няма път. Истината е да живееш, следователно, да се променяш.”
”Постави в една стая всички учители и те ще бъдат съгласни за всичко. Постави техните ученици и те ще спорят за всичко.”
“Празнината не е вече празнота, то е свобода, съществуване. То е
източника, от който произлиза всичко и в който свършва всичко. То не може
да бъде видяно, докоснато или опознато, въпреки че съществува и се
използва свободно. То няма форма, размер, цвят и въпреки това всичко ,
което виждаме, чуваме, чувстваме или докосваме е ”то”. То е отвъд
интелектуалното познание и не може да бъде уловено от обикновения ум.
Когато изведнъж осъзнаем, че няма бариера и никога не е имало, човек
осъзнава, че той е едно с всичко- планините, реките, тревата, дърветата,
слънцето, луната, звездите, вселената. Няма вече разделение или бариера
между мен и другите, няма вече отчуждение или страх. Осъзнавайки това
стигаме до истинското състрадание. Другите хора и неща не са отделно от
цялото, тъкмо обратното – всичко е едно цяло.”
“В основата си бойните изкуства означават честно да изразяваш себе си.”
“Не се страхувай от провала. Не провалът, а ниската цел е престъпление. Във великите опити е славно дори да се провалиш.”
“Мислите са материални.”
“По дяволите обстоятелствата, аз създавам възможности.”
“Това, което е, е по-важно от това, което трябва да бъде.”
“Няма граници. Има пречки, но ти не трябва да стоиш там, ти трябва да
ги преодолееш. Ако те убие, убило те е. Човек трябва постоянно да
подобрява нивото си.”
И за финал – думите на неговия близък приятел, Хърб Джаксън :
“Брус искаше да стане толкова силен, колкото е възможно”.
вторник, 10 май 2016 г.
четвъртък, 25 декември 2014 г.
10-те заповеди на бойните изкуства
1. Уважавай треньора си
Той е отдал живота си на изкуството, което в момента изучавате. Когато той говори, слушайте го. Доверявайте се на неговите техники и оставете годините му опитност да ви променят.
2. Уважавайте залата
Това е мястото, на което израстванте, където хората се учат и тренират, за да станат по-добри. Всяка зала си има свои собствени правила. Уважавайте ги и ги спазвайте.
3. Уважавайте съотборниците си
Те ще ви помогнат в това пътуване в света на бойните изкуства. Помагайте си един на друг, за да стигнете по-далеч. Освен това внимавайте, когато упражнявате различни техники и избягвайте контузиите.
4. Бъдете точни
Тренировките имат график. Спазвайте го. Няма полза за никого, когато треньорът трябва да се връща и повтаря нещо, заради някой закъснял.
5. Оставете егото си извън залата
Не е нужно да печелите спарингите постоянно. Понякога може да победите опонента си, друг път вас да ви победят. Това е нормално. Тренировките са именно това - тренировки. Упражняват се техники, разкриват се слаби места и играта се подобрява. Не рискувайте да си направите или причините другиму контузия, смесвайки състезанието с тренировките.
6. Не си търсете боя
Ако се забърквате в побоища, това опозорява треньора ви, залата и всички, които се опитват да ви помогнат в израстването в бойните изкуства. Те не са за да пребиете някой на улицата, а за дисциплина, сдържаност и израстване. С по-добра преценка ще можете да избягвате конфронтация.
7. Не се страхувайте от конкуренцията
Турнирите са места, където може да тествате уменията си срещу хора, които не са от вашата зала. Участвайте в тях, защото от там има какво да научите. Ако дълго правите спаринги срещу хора от вашата зала, в даден етап ще стигнете до плато. Винаги използвайте възможността да подобрите уменията си. Участието в турнир е голяма стъпка, независимо дали загубите или спечелите.
8. Уважавайте опонента си
Той също тренира бойни изкуства. Той също е вложил много време и усилия, за да се подготви за битката срещу вас. Той не е враг. По време на двубоя и двамата научавате нови неща, независимо от крайния резултат.
9. Уважавайте другите бойни изкуства
Има много различни бойни изкуства и още повече техни последователи. Ни нито едно от тях не е над другите. Много от бойните изкуства имат сходни техники и еднакви принципи. Но най-важното е, че всички трениращи споделят една и съща цел - да подобрят телата и духа си, чрез изучаваното бойно изкуство.
10. Не спирайте да учите
Винаги има какво ново да научите и какво да подобрите. Никое бойно изкуство не е напълно съвършено и никога няма да бъде. Пътят на боеца е едно безспирно учене и постоянно усъвършенстване. Дори и да стигнете до черен колан, винаги има още безброй начини, за да подобрите техниките си.
неделя, 2 март 2014 г.
Киокушин карате - Не просто спорт, а част от живота ми!
Цялата история започна преди 5 години.
Първоначално брат ми тренира. Всеки път ,когато се прибираше от тренировка, той разказваше какво са правили. Беше толкова щастлив, че ми се прииска и аз да изпитам тези чувства. Той ми обеща, че един ден ще ми покаже залата.
Спомням си този ден от Януари 2009, имах музика последен час (на четвъртия етаж на СОУ ”Райчо Каролев” ). С нетърпение чаках да се прибера и да стане време за тренировка. Когато той се прибра, оправи си раница и тръгнахме. Щом стигнахме аз бях толкова притеснена и срамежлива, че вървях след брат ми и не казах думичка. Оглеждах се и виждах, малки и големи, момчета и мъже, и само 2 момичета. Всички те се познаваха, здрависваха се и се шегуваха помежду си. Също така голямо впечатление ми направи и това, с което бяха облечени, приличаше на халат. Но всички бяха толкова самоуверени в себе си и това което преваха. Бяха и много мили! Запознаха се с мен, показаха ми къде да се настаня, за да мога да ги гледам.
Първоначално брат ми тренира. Всеки път ,когато се прибираше от тренировка, той разказваше какво са правили. Беше толкова щастлив, че ми се прииска и аз да изпитам тези чувства. Той ми обеща, че един ден ще ми покаже залата.
Спомням си този ден от Януари 2009, имах музика последен час (на четвъртия етаж на СОУ ”Райчо Каролев” ). С нетърпение чаках да се прибера и да стане време за тренировка. Когато той се прибра, оправи си раница и тръгнахме. Щом стигнахме аз бях толкова притеснена и срамежлива, че вървях след брат ми и не казах думичка. Оглеждах се и виждах, малки и големи, момчета и мъже, и само 2 момичета. Всички те се познаваха, здрависваха се и се шегуваха помежду си. Също така голямо впечатление ми направи и това, с което бяха облечени, приличаше на халат. Но всички бяха толкова самоуверени в себе си и това което преваха. Бяха и много мили! Запознаха се с мен, показаха ми къде да се настаня, за да мога да ги гледам.
При започването на тренировката тези различни хора, които видях отвън
просто се промениха. Всички изведнъж пораснаха, станаха сериозни и така
възпитани. Не се чуваше нищо, освен гласът на треньора и печката, която
бяха включили, защото навън все още беше студено. Да не пропусна да кажа, че
всеки който влизаше през вратата беше бос, но още по – голямо впечатление ми
направи думичката „УС”, която казваха.
Чудих се какво ли означава. Казваха я когато влизат, когато се поздравяват, когато треньора кажеше нещо и когато излизат, това беше единственото нещо, което казваха.
Чудих се какво ли означава. Казваха я когато влизат, когато се поздравяват, когато треньора кажеше нещо и когато излизат, това беше единственото нещо, което казваха.
Самата тренировка беше интересна, правеха упраженения в които синхронът им
беше невероятен,
а в същото време изпълнени със сила. Когато тренировката приключи брат ми и
треньора се приближиха до мен и ме попитаха, какво мисля. Нямах думи, да им
опиша всичко това което си мислех, но след вторият им въпрос, дали ще се
запиша твърдо отговорих с „ДА”.
Сега идва и времето да Ви разкажа за:
моята първа тренировка:
Брат ми го нямаше, защото той беше в горната група. Трябваше да си набележа някой, от който да гледам какво да правя. Разбира се, избрах това да бъдат момичетата. Бях притеснена и повечето неща ме затрудняваха, но те ми помагаха и се научих.
Сега идва и времето да Ви разкажа за:
моята първа тренировка:
Брат ми го нямаше, защото той беше в горната група. Трябваше да си набележа някой, от който да гледам какво да правя. Разбира се, избрах това да бъдат момичетата. Бях притеснена и повечето неща ме затрудняваха, но те ми помагаха и се научих.
Първото ми кимоно(това е халата, който ви споменах :D):
Купих си го чисто ново и беше искрящо бяло с бял колан. Когато го облякох имах чувството, че бях закачена на простора, защото беше твърдо и все още не употребявано. Вече бях готова за истинка тренировка. Измъчих се, докато се науча как да си връзвам колана. Чувствах като дете, което не може да си завърже връзките на обувките.
Купих си го чисто ново и беше искрящо бяло с бял колан. Когато го облякох имах чувството, че бях закачена на простора, защото беше твърдо и все още не употребявано. Вече бях готова за истинка тренировка. Измъчих се, докато се науча как да си връзвам колана. Чувствах като дете, което не може да си завърже връзките на обувките.
Първият ми удар на боксовата круша:
Това беше момента, в който се спарих много. Гледах другите как удрят. На крушата и се завиваше свят, и изглеждаше сякаш удрят перде. Когато аз ударих, имах чувството, че аз бях пердето, крушата дори и не помръдна. След няколко тренировки и пролята кръв, кокалчетата ми станаха по-силни.
Това беше момента, в който се спарих много. Гледах другите как удрят. На крушата и се завиваше свят, и изглеждаше сякаш удрят перде. Когато аз ударих, имах чувството, че аз бях пердето, крушата дори и не помръдна. След няколко тренировки и пролята кръв, кокалчетата ми станаха по-силни.
Първият ми изпит:
Той се проведе края на Февруари 2009. В този ден бях много, много притеснена, но в същото време знаех, че ще се справя. Бях облечена с кимоното, а под него бях с блуза с полу - това беше голяма грешка. Изпита беше тежък за мен и много изморителен. Към края имах чувството, че ще припадна. Физическия изпит ме довърши, когато свърших и с последната бройка, и се изправих ми причерня. Но бързо ми премина и продължих. С нетърпение чаках да чуя резултатите, които бяха добри и аз много щастлива, че съм се справила.
Той се проведе края на Февруари 2009. В този ден бях много, много притеснена, но в същото време знаех, че ще се справя. Бях облечена с кимоното, а под него бях с блуза с полу - това беше голяма грешка. Изпита беше тежък за мен и много изморителен. Към края имах чувството, че ще припадна. Физическия изпит ме довърши, когато свърших и с последната бройка, и се изправих ми причерня. Но бързо ми премина и продължих. С нетърпение чаках да чуя резултатите, които бяха добри и аз много щастлива, че съм се справила.
Първото ми състезание:
Тук се разочаровах и за първи път от себе си. Имах волята да се справя, бях много мотивирана, но цялото това притеснение надделя. Не се справих от 5 завърших на 4-то място, без никаква победа. Почувствах се ужасно, но продължих да тренирам.
Тук се разочаровах и за първи път от себе си. Имах волята да се справя, бях много мотивирана, но цялото това притеснение надделя. Не се справих от 5 завърших на 4-то място, без никаква победа. Почувствах се ужасно, но продължих да тренирам.
Първият ми лагер:
Беше невероятно! Ще започна от пътуването с приятели. Разходките по плажа. Вечерите където се забавлявахме и си разказвахме истории. И невероятно тежките тренировки, които се провеждаха 3 пъти на ден. Изпита, който държахме накрая. И чувството, когато ти казват името и ти дават грамотата, ме караше да се чувствам удовлетворена.
Беше невероятно! Ще започна от пътуването с приятели. Разходките по плажа. Вечерите където се забавлявахме и си разказвахме истории. И невероятно тежките тренировки, които се провеждаха 3 пъти на ден. Изпита, който държахме накрая. И чувството, когато ти казват името и ти дават грамотата, ме караше да се чувствам удовлетворена.
Имам още много неща, които мога да споделя и да разкажа. Всеки един ден,
когато ходих на тренировка, научавах нови и нови неща. Когато съм там забравям
за всичко, там аз съм себе си и се чувствам великолепно. Треньорът ми (сенсей)
от него съм научила толкова много. Разказвал ми е невероятни истории и ме е
научил на много неща. За което много му благодаря!
СИЛВИЯ ОСИКОВСКА
вторник, 8 октомври 2013 г.
Христо Георгиев с бронз от Световното първенство по киокушин!
|
Автор Общински спортни имоти |
|
| 07 October 2013 | |
|
Страхотен
успех за габровския киокушин! Възпитаникът на треньора Андреян Иванов –
Христо Георгиев извоюва бронзов медал от Световното първенство по
карате киокушин за мъже и жени, организирано от Българската карате
киокушин федерация и Световния киокушин съюз. Шампионатът на планетата
се проведе през почивните дни в столичната зала „Алена Армеец“ и беше
исторически по рода си, тъй като бе първият, който се проведе с идеята
да обедини всички федерации по киокушин. В първенството
участваха бойци от Киокушин-кан, IFK, KWF, IBK Budokai, Matsushima Group
и All-JapanUnion и за първи път от много години в най-твърдия стил на
каратето бяха излъчени общи шампиони.
В
битката за призовите места се включиха близо 300 състезатели от 52
държави, а сред официалните гости беше екшън звездата Долф Лудгрен.
Христо
Георгиев беше част от националния отбор на България и представи
страната ни при най-тежките, в категория + 95 килограма. Възпитаникът на
сенсей Андреян Иванов си проправи по впечатляващ начин път към
полуфиналите, след три победи с ипон.
Първата беше срещу
представителя на Унгария – Ласло Винце. Христо отказа съперника си с
вътрешен лоу кик в редовното време. Преди края на редовните три минути
приключи и следващият мач на габровския боец. С удар в корема Христо
изкара въздуха на испанеца Кристиян Гарсия Контрерас и го принуди да се
оттегли. На ¼ финала националът ни срещна гърка Димитриос Кипиртидис и
отново беше убедителен. Двубоят приключи след ефектно попадение с уширо
маваши. Добрата серия на Георгиев приключи на ½ финала. Жребият го
противопостави на бъдещия световен шампион Артур Тилов от Русия. След
редовни три минути и две продължения от по две минути, реферите дадоха
предпочитанията си на Тилов, който в последствие се наложи на финала над
японеца Масаки Фуджи. Христо се качи на третото стъпало на стълбичката
за награждаване, заедно с Данешвар Амирхосеин от Иран, който загуби
другия полуфинал.
„Смятам,
че това е един много голям успех за Христо. Той тръгна изключително
силно в първенството и в момент дори си помислих смело, че отива към
титлата. В мача с руснака, който е ставал шампион в абсолютна категория,
явно беше респектиран и не показа същата игра, както в първите три
срещи. Не излезе със същата стръв. Тилов не му беше удобен противник,
скъсяваше дистанцията и общо взето наруши играта на Христо, което му
донесе успеха. Няма как обаче да не съм доволен. Христо върви много
добре, във възходяща линия и има още къде да се развива. Тепърва ще
чакаме още по-големи успехи от него“, коментира след състезанието
Андреян Иванов. Главният инструктор на габровския клуб по киокушин пък
беше един от тримата български съдии, които имаха честта да ръководят
срещи от шампионата. Това беше второ Световно първенство за сенсей
Иванов и първо на мъже и жени. Той беше главен рефер в 10 срещи и
асистент в още 25. Освен това Андреян беше натоварен с отговорната
задача да изпълни ритуалният удар на тайко (барабан) по време на
церемонията по официалното откриване на първенството, като успя да
впечатли дори японските майстори на киокушина.
От
първото световно първенство на Световния киокушин съюз България извоюва
общо 12 медала. Титли спечелиха Александра Маринова в категория над 70
килограма и Стилиян Петров в категория до 75 килограма. Сребърни
медалисти станаха Николай Йоргов (до 80кг), Емил Сталев (до 80кг) и
Александър Команов (до 90кг), а трети места извоюваха Айшегюл Шен (до
55кг), Станислава Бойчева до (55кг), Деян Братков (до 75 кг), Младен
Кишев (до 95 кг), Александър Йорданов (до 90 кг), Иван Команов (до 70кг)
и Христо Георгиев при най-тежките. В подреждането по нации страната ни
отстъпи единствено на Русия. Руснаците взеха 12 титли от първенството.
Светлозар Гатев
|
Андреян Иванов ще открие Световното първенство по киокушин в София
Габровско
участие ще маркира старта на едно от най-сериозните състезания, които
се провеждат в страната ни тази година – Световното първенство по карате
киокушин, организирано от Българската карате киокушин федерация и
Световния киокушин съюз.
Шампионатът
на планетата е тази събота и неделя в столичната зала „Арена Армеец“и
ще бъде открит от ръководителите на Световния киокушин съюз - Хацуо
Рояма, Люк Холандер и Стив Арнейл, благодарение на които най-твърдият
стил в каратето доби своята широка известност в цял свят.
Сериозна
роля в официалната церемонията по откриването ще има главният
инструктор на габровския клуб по киокушин – сенсей Андреян Иванов, който
ще изпълни така популярния и ефектен ритуален удар на барабан, който
маркира стартът на всяка една световна надпревара в киокушина. Андреян
ще бъде и един от тримата български съдии, които ще имат честта да
реферират срещи от Световното първенство.
297
състезатели от 52 държави са заявили участие в първенството и ще
демонстрират възможностите си в столичната зала "Арена Армеец" тази
събота и неделя. Сред тях ще бъде и габровският боец – Христо Георгиев.
Възпитаникът
на Андреян Иванов е част от националния отбор на България и ще
представи страната ни при най-тежките. В битката за медалите в
категория. 95 килограма ще участват общо 24-ма състезатели, а първият
съперник на Христо е унгарецът Ласло Винце. При успех, на 1/8 финал
габровският каратист ще играе с испанеца Кристиян Гарсия Контрерас.
Входът
е безплатен и за двата състезателни дни, като зрителите ще имат
свободен достъп, за да се насладят на битките между най-добрите киокушин
бойци в света. Специалисти и организатори са категорични, че
първенството ще бъде не само престижно, но и максимално зрелищно.
Домакините са подготвили програма, която ще задоволи всички потребности
на такъв вид значимо събитие.
04 October 2013 Светлозар Гатев
понеделник, 19 август 2013 г.
Средният път
Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири. Да се учиш - значи да се променяш. Линията на просветлението е Средният път - линията между противоположните крайности.
Буда
За учителите и учениците
”Постави в една стая всички учители и те ще бъдат съгласни за всичко. Постави техните ученици и те ще спорят за всичко.”
Брус Лий
неделя, 21 юли 2013 г.
Притча за непобедимостта
Живял някога един велик самурай. Когато станал на възраст, се
оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки напредналите
му години, продължавала да му се носи славата, че никой не може да го
победи.
Един ден, обаче се появил воин, решен да отнеме славата на стария самурай. Воинът не бил уважаван противник, защото за него се знаело, че разчита на коварство и провокации за постигането на победа. Изправил се пред стария самурай и му отправил предизвикателство да се срещнат в битка. Учениците на самурая се възмутили от наглото предизвикателство, но старецът спокойно го приел.
В уречения час, местния площад почернял от народ, дошъл да види кой ще излезе победител от тази среща. Щом се изправили един срещу друг, младият воин започнал да обижда и унижава стария учител. Хвърлял камъни по него, заплюл го в лицето, изрекъл множество обиди, обиждал дори предците му... С часове се гаврил, за да го извади от равновесие, но старецът бил непоклатим. Привечер, изтощеният от собствената си злоба воин признал поражението си и се оттеглил.
Тогава, учениците, които цял ден със свити от гняв и възмущение сърца наблюдавали поругаването на славния самурай, се събрали около него и го попитали:
- Учителю, как можахте да изтърпите това? Защо не влязохте в двубой да защитите честта си, дори и с цената на това, да го загубите?
- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? - отвърнал обаче старият самурай.
- На този, който го е донесъл. - отговорили учениците.
- Същото важи и за завистта, гнева и обидите. Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си!
Един ден, обаче се появил воин, решен да отнеме славата на стария самурай. Воинът не бил уважаван противник, защото за него се знаело, че разчита на коварство и провокации за постигането на победа. Изправил се пред стария самурай и му отправил предизвикателство да се срещнат в битка. Учениците на самурая се възмутили от наглото предизвикателство, но старецът спокойно го приел.
В уречения час, местния площад почернял от народ, дошъл да види кой ще излезе победител от тази среща. Щом се изправили един срещу друг, младият воин започнал да обижда и унижава стария учител. Хвърлял камъни по него, заплюл го в лицето, изрекъл множество обиди, обиждал дори предците му... С часове се гаврил, за да го извади от равновесие, но старецът бил непоклатим. Привечер, изтощеният от собствената си злоба воин признал поражението си и се оттеглил.
Тогава, учениците, които цял ден със свити от гняв и възмущение сърца наблюдавали поругаването на славния самурай, се събрали около него и го попитали:
- Учителю, как можахте да изтърпите това? Защо не влязохте в двубой да защитите честта си, дори и с цената на това, да го загубите?
- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? - отвърнал обаче старият самурай.
- На този, който го е донесъл. - отговорили учениците.
- Същото важи и за завистта, гнева и обидите. Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си!
петък, 24 май 2013 г.
Сейго Ямадзава – първият самурай, стъпил на българска земя
Чували ли сте името Сейго Ямадзава? Вероятно някои от вас си спомнят как преди време в страницата „Българска история” публикувахме една снимка, на която беше заснет японски благородник – първият самурай стъпил на българска земя.
В днешната рубрика „Интересните факти” ще ви разкрием как тази личност
от далечния изток се е намесила в историческото развитие на нашата
държава. Сейго Ямадзава е роден през първатаполовина на XIX век в Япония, в префектурата Кагошима.
Той е бил с благородно потекло и още от малък е показвал едни от
най-типичните и висши ценности и характерности на японското общество.
Сейго приел самурайския код на честта – бушидо, като своя религия. Известен бил със своята огромна храброст и твърд характер
и подобно на други японци от самурайското общество – със страстта си
към алкохола. По време на жизнения си път участва в една от
най-значимите битки в модерната история на Япония – между войските на
феодалния владетел на Чошу и армиите на японския Шогунат. Вследствие
на проявите си в боя, Ямадзава е приет в императорската армия.
Продължава да жъне военни успехи и се издига до чин майор, след което
напуска Нипон за да усъвършенства уменията си в САЩ и Франция.
„Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди.
Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно единствено
изискване – бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите
щикове и приклади, отколкото на куршумите. Раниците и багажа си оставете
тук, в окопите.”.
Именно през 1877г. се замесва и в политиката като японски пратеник в Руската императорска армия.
Пристигането му обаче съвпада с началото на Руско-турската
освободителна война. Майор Ямадзава е пратен на фронта – разбира се,
само като наблюдател. Той става свидетел на няколко сражения и е удивен
от смелостта на руските войници, които проливат кръвта си по бойните
полета на България. Сейго Ямадзава започва да изпитва
онова така далечно за нас и типично за японците чувство на дълг. Той
категорично заявява пред командващия руските войски, че иска да вземе
участие. От страх с предстоящи скандали с Япония, генерал Затов го кара
да подпише следното писмо: „Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!”.
След подписването майорът е назначен за командир на взвод и пратен на
бойното поле. В деня на битката той се обръща към подчинените му войници
с помощта на един френски преводач с думите:
В началото на боя японецът се явил в своето традиционно бойно облекло, а единственото му оръжие било катаната (самурайският меч).
Той се хвърлил смело в атаката на Плевенската крепост. След войната
Ямадзава е удостоен с почетен орден от самия руски император. Той
отпътува към Азия, където дълги години служи в Китай. При завръщането си
в Нипон е награден и му е присъдена благородническата титла барон. Сейго умира през 1897г. от тежко белодробно заболяване.
Историята
е доста по-дълга - всъщност турците се стряскат от вида му и крещейки
"Жълт дявол" побягват обратно, което се дължало на униформата му и
факта, че се виждали само очите му. А една от основните причини за
успешната атака е това, че той и войниците, които предвождал, до
последно пълзели, докато другите тичали право срещу врага. Тъй като било
кално и дъждовно по това време, турците не забелязали пълзящите войници
в калта. Те изкочили в последния момент със саби в ръка и така
изненадали врага.За благодарност генерал Скобелев го изпраща до Ловеч ,
на така да се каже безсмислена мисия състояща се в това да поиска
подкрепление, което вече е било отказано тъй или иначе.А войниците,
които се включват в бойните действия на следващия ден, остават завинаги в
Мъртвата долина на град Плевен. Има още детайли свързани с тази
история и ако проявявате интерес, мога да ви изпратя от нещата и да
допълните статията.
Георги Михайлов · Top Commenter
Чувство
за дълг като това на Японците, няма нито един народ. А то ни е толкова
"далечно" , защото манталитетът на българите се е променил коренно от
Руско-турската война.
понеделник, 20 май 2013 г.
За мотивацията
Когато видиш че си слаб, а срещу тебе има силен човек какъвто искаш да бъдеш и ти- не го копирай, не тренирай така както той, не казвай това е невъзможно аз това не го мога, започни от началото и го настигни после го подмини и му кажи: Благодаря ти аз се страхувах от теб, исках да бъда като теб,но не можех да правя това което правеше ти и започнах отначало, от началото което бях изпуснал/ла винаги когато се изморявах и ми ставаше трудно си мислех за теб и колко по-силен си от мен това ми даваше сила да се изправя и да продължа благодарение на страха, който имах от теб получих волята да стана по-силен дори от теб :) - Габриел Иванов
неделя, 13 май 2012 г.
За бойните изкуства
Същността на обучението е постоянство.
Карате-До не е философия,а практика.
То не е издигане по звание и ранг,
а живеене и споделяне.
Монаха-Войн
Има неща,които като ги прочета,ме разстърсват и пораждат поток от мисли в определена посока. Тия неща са като камък хвърлен в спокойно езеро и предизвикват множество кръгове. Това беше одно от тях.Затова и го написах тук,защото ми е интерестно какви дискусии ще предизвика.Моите бяха горе-долу следните:
" Същността на обучението е постоянство" Нека да ви напиша какво пише на сертификатите,които издава Токио Хомбу по Киокушин Карате:
" Докато той има сполучливо завършен основният метод и техника от Карате и освен това разбира основната,първичната истина ,и духовна сила включително,Председателят на японското Карате Киокушинкай с настоящото му присъжда ранг от ..1-ви Дан.. . Оттук нататък той обещава да продължава да подобрява своята физика,дух и морал чрез постоянно изучаване и практикуване на това бойно изкуство."
Когато го прочетох бях потресен.Основната дума тук е "ДОКАТО"! Не завинаги - само докато имаш тия качества! Докато имаш нужната техника имаш тоя ранг. Гогато спреш и я загубиш -вече не! Докато имаш нужното разбиране си 1-ви Дан, ако го загубиш -не! Докато имаш духовната сила да,загубиш ли я - не! Това е постоянен процес. Прекъснеш ли го вече не си същият. Вече не си това което си бил. Вече бойното изкуство е само в главата ти.Вече е само спомен. Живееш на стари лаври и спомени."Същостта на обучението е постоянство"! Малко преди да почине Сосай/основател/ Масутацу Ояма остави на своите последователи и приятели един девиз:
" Осу но сейшин " - духът ная постоянството.Това казва всичко.
"Карате-До не е философия,а практика." Разбира се,че всяко Бойно ИЗКУСТВО си има своята философия и теория.Своят морал и свой дух. Иначе се превръша в метод за побой /както каза някой по-горе/. Само че този ,който го е написал е имал в предвид,че същостта е в самото правене а не в безкраиното теоретизиране.Бойното изкуство е практиката а не безкраиното говорене и разсъждение. Само чрез практикуване можеш да разбереш какво е БИ. Само ако водиш битка,можеш да разбереш какво се случва по време на бой. За да се научиш да плуваш,трябва да влезеш във водата.
Веднъж един странник влязал в един будистки манастир и видял игуменът да мете двора.
- Защо Вие метете двора,не може ли да наредите на някой монах да го направи. - попитал странника.
- А как тогава ще разбера какво е да метеш? - отвърнал игуменът.
Не философия ,а практика.
"То не е издигане по звание и ранг." Целта не е да вземаш Данове и черни пояси. Целта не е чрез черният пояс да получиш власт и да командваш тия под теб. Целта не е чрез черният си колан да си направиш някакъв клуб и да печелиш от такси и от всичко свързано с това. Това е опорочаването на БИ в България за което говори Славо.
Веднъж попитаха Шихан Колинс :" Шихан,за колко време може да се вземе черен колан?"
- Ако толкова ти трябва,върви в магазина и си купи един.-каза той.
Наистина,защо не си купуват от магазина? Защото е важно умението,което се крие зад този пояс.Важно е правенето.Важно е знанието. Не е важно какъв цвят парцал ще си вържеш на кръста,а кой си ти! Каква личност си! Не е важно "издигането по звание и ранг", а умението/моженето/,което си придобил. Брус Лии казва:" В моята школа няма цветни колани.Когато влезеш в залата трябва да разбереш кой е черен пояс и кой бял,по това което правят."
"... а живеене и споделяне" Същността на БИ е да го изживяваш. Когато си в Доджо и практикуваш,в даденият отрязък на живота си ти изживяваш бойнито изкуство. Тия два часа ти живееш бойно изкуство.Утре още два часа.В другиден .............. Така бойното изкуство става живеене. Когато си в Доджо отново и отново.Отново се върнахме в началото - постоянството.Живеенето. Когато живееш в Карате се наричаш каратист.Докато живееш в Карате си каратист, спреш ли ,вече не.Няма я същността. И накрая "споделяне". Когато си в Доджо и живееш,с теб има и други,които спожелят с теб своята частица ит жовота си. По същият начин както споделяш друга част от живота си с родителите,жената,децата ........
В доджо има споделяне и на трудностите,болката,тъгата от загубата и радостта от победата. Споделяне и на знанието.Но това не е най-важното. Недейте да бъдете настроени хищнически и отивайки в Доджо да очаквате само да получавате,да вземате.В Доджо трябва да има " живеене и споделяне"
Поздрави Сенсей Андреян Иванов
Карате-До не е философия,а практика.
То не е издигане по звание и ранг,
а живеене и споделяне.
Монаха-Войн
Има неща,които като ги прочета,ме разстърсват и пораждат поток от мисли в определена посока. Тия неща са като камък хвърлен в спокойно езеро и предизвикват множество кръгове. Това беше одно от тях.Затова и го написах тук,защото ми е интерестно какви дискусии ще предизвика.Моите бяха горе-долу следните:
" Същността на обучението е постоянство" Нека да ви напиша какво пише на сертификатите,които издава Токио Хомбу по Киокушин Карате:
" Докато той има сполучливо завършен основният метод и техника от Карате и освен това разбира основната,първичната истина ,и духовна сила включително,Председателят на японското Карате Киокушинкай с настоящото му присъжда ранг от ..1-ви Дан.. . Оттук нататък той обещава да продължава да подобрява своята физика,дух и морал чрез постоянно изучаване и практикуване на това бойно изкуство."
Когато го прочетох бях потресен.Основната дума тук е "ДОКАТО"! Не завинаги - само докато имаш тия качества! Докато имаш нужната техника имаш тоя ранг. Гогато спреш и я загубиш -вече не! Докато имаш нужното разбиране си 1-ви Дан, ако го загубиш -не! Докато имаш духовната сила да,загубиш ли я - не! Това е постоянен процес. Прекъснеш ли го вече не си същият. Вече не си това което си бил. Вече бойното изкуство е само в главата ти.Вече е само спомен. Живееш на стари лаври и спомени."Същостта на обучението е постоянство"! Малко преди да почине Сосай/основател/ Масутацу Ояма остави на своите последователи и приятели един девиз:
" Осу но сейшин " - духът ная постоянството.Това казва всичко.
"Карате-До не е философия,а практика." Разбира се,че всяко Бойно ИЗКУСТВО си има своята философия и теория.Своят морал и свой дух. Иначе се превръша в метод за побой /както каза някой по-горе/. Само че този ,който го е написал е имал в предвид,че същостта е в самото правене а не в безкраиното теоретизиране.Бойното изкуство е практиката а не безкраиното говорене и разсъждение. Само чрез практикуване можеш да разбереш какво е БИ. Само ако водиш битка,можеш да разбереш какво се случва по време на бой. За да се научиш да плуваш,трябва да влезеш във водата.
Веднъж един странник влязал в един будистки манастир и видял игуменът да мете двора.
- Защо Вие метете двора,не може ли да наредите на някой монах да го направи. - попитал странника.
- А как тогава ще разбера какво е да метеш? - отвърнал игуменът.
Не философия ,а практика.
"То не е издигане по звание и ранг." Целта не е да вземаш Данове и черни пояси. Целта не е чрез черният пояс да получиш власт и да командваш тия под теб. Целта не е чрез черният си колан да си направиш някакъв клуб и да печелиш от такси и от всичко свързано с това. Това е опорочаването на БИ в България за което говори Славо.
Веднъж попитаха Шихан Колинс :" Шихан,за колко време може да се вземе черен колан?"
- Ако толкова ти трябва,върви в магазина и си купи един.-каза той.
Наистина,защо не си купуват от магазина? Защото е важно умението,което се крие зад този пояс.Важно е правенето.Важно е знанието. Не е важно какъв цвят парцал ще си вържеш на кръста,а кой си ти! Каква личност си! Не е важно "издигането по звание и ранг", а умението/моженето/,което си придобил. Брус Лии казва:" В моята школа няма цветни колани.Когато влезеш в залата трябва да разбереш кой е черен пояс и кой бял,по това което правят."
"... а живеене и споделяне" Същността на БИ е да го изживяваш. Когато си в Доджо и практикуваш,в даденият отрязък на живота си ти изживяваш бойнито изкуство. Тия два часа ти живееш бойно изкуство.Утре още два часа.В другиден .............. Така бойното изкуство става живеене. Когато си в Доджо отново и отново.Отново се върнахме в началото - постоянството.Живеенето. Когато живееш в Карате се наричаш каратист.Докато живееш в Карате си каратист, спреш ли ,вече не.Няма я същността. И накрая "споделяне". Когато си в Доджо и живееш,с теб има и други,които спожелят с теб своята частица ит жовота си. По същият начин както споделяш друга част от живота си с родителите,жената,децата ........
В доджо има споделяне и на трудностите,болката,тъгата от загубата и радостта от победата. Споделяне и на знанието.Но това не е най-важното. Недейте да бъдете настроени хищнически и отивайки в Доджо да очаквате само да получавате,да вземате.В Доджо трябва да има " живеене и споделяне"
Поздрави Сенсей Андреян Иванов
За врагът
"Никога не си избирай неподходящ враг,защото ще трябва да
научиш същите стратегии,същите хитрости като на твоя враг-иначе няма да можеш да
се бориш с него.Избирай си враг ,който е мъдър , така че за да се бориш с него,
да трябва да станеш мъдър.Избери си интелигентен враг,защото ще трябва да си
интелигентен ,за да се бориш с него.Избери си врага,като много добре помниш .че
като се бориш с него , ще станеш като него.Дали ще бъдеш победен ,или ще
победиш,това е на второ място. Най-важната ти грижа трябва да бъде изборът на
подходящ враг.Ако нямаш враг , ти нямаш предизвикателство. Това ще премахне
всички предизвикателства да си по силен ,да си много добър във воюването,да си
умен,да си буден за възможностите."
Сега усъзнах някой нещя ,които са се случили с мен през годините.Или може би съм го разбирал подсъзнателно но сега се оформи в главата ми като констатация. Това горе е толкова вярно че няма дори една дума ,която да не е истина. Тези в Доджо ,които не подбират противниците си за спаринга според силата им а се бият с всички и ако умишленно търсят спарингите с най силните, израстват и един ден стават силни като тях. А тези ,които по всевъзможни причини бягат от спаринга ,или ако се бият гледат да е с по-слабите, си остават слаби. Когато водиш бой със силен ,опитен и умен противник ,неменуемо трябва и ти да станеш по-силен, по опитен и по-умен за да можеш въобще да водиш бой с него.В противен случай боят свършва бързо!А за да го победиш ще треябва да го надминеш в тия му качества. Така ставаш като него.
Когато започнах да се състезавам бях вече "стар" за начинаещ. Бях на 24 год.Но не пропуснах нито едно състезание ,което се организираше. Така още учеики се .жребият ме изпращаше срещу вече утвърдени и силни бойци.Аз естественно губех ,но битките с тези хора ми дадоха много през всичкото това време. Аз не съм ги избирал тогава ,животът го правеше вместо мен, но сега се радвам че съм имал такива противници.Сега всички тия "противници" са ми приятели и смея да се надявам че съм един от тях.
Сенсей Андреян Иванов
Сега усъзнах някой нещя ,които са се случили с мен през годините.Или може би съм го разбирал подсъзнателно но сега се оформи в главата ми като констатация. Това горе е толкова вярно че няма дори една дума ,която да не е истина. Тези в Доджо ,които не подбират противниците си за спаринга според силата им а се бият с всички и ако умишленно търсят спарингите с най силните, израстват и един ден стават силни като тях. А тези ,които по всевъзможни причини бягат от спаринга ,или ако се бият гледат да е с по-слабите, си остават слаби. Когато водиш бой със силен ,опитен и умен противник ,неменуемо трябва и ти да станеш по-силен, по опитен и по-умен за да можеш въобще да водиш бой с него.В противен случай боят свършва бързо!А за да го победиш ще треябва да го надминеш в тия му качества. Така ставаш като него.
Когато започнах да се състезавам бях вече "стар" за начинаещ. Бях на 24 год.Но не пропуснах нито едно състезание ,което се организираше. Така още учеики се .жребият ме изпращаше срещу вече утвърдени и силни бойци.Аз естественно губех ,но битките с тези хора ми дадоха много през всичкото това време. Аз не съм ги избирал тогава ,животът го правеше вместо мен, но сега се радвам че съм имал такива противници.Сега всички тия "противници" са ми приятели и смея да се надявам че съм един от тях.
Сенсей Андреян Иванов
събота, 12 май 2012 г.
Монаха-Воин
Влязох през вратата на храма и в очакване се поклоних,преди да
помоля за наставленията на учителя.
- Бих искал да ме вземеш при себе си.-казах аз ,представен от един от учениците с черен колан.
- Защо си дошъл? - попита учителят.
- Дойдох да усвоя изкуството да браня себе си.-отвърнах.
- А кое себе си искаш да браниш? - попита ме отново той,все едно че първият му въпрос беше останал без отговор.
Монаха-Войн
Проблемите идват от това ,с какво се отъждествява човек.Ако попиташ някой: "Кой си ти?",ще последва: "Аз съм мъж","Аз съм българин/американец,турчин/", "Аз съм бизнесмен","Аз съм световен шампион по карате". И така без край.Аз съм това,аз съм онова.Проблемите вече са налице.Щом съм мъж,значи съм нещо по-вече от жените и те трябва да се съобразяват с мен. Ако пък съм ГОЛЯМ мъж-всички трябва да се съобразяват с мен. Щом съм българин,значи трябва да мачкам циганите или или какъвто там доиде.Другите пък им се ще да мачкат мен/щото съм българин/.Щом съм бизнесмен,значи имам много пари.Тогава другите трябва да ми слугуват и да ми се мазнят.Трябва да печеля повече от другите бизнесмени.Те обаче искат да печелят повече от мен.Аз пък ще им попреча.Те пък ще пречат на мен.
Щом съм световен шампион по карате,значи съм най-великия боец на света.Всички трябва да ме уважават и почитат.Всички останали бойци и бойни изкуства не струват. Да ама според шампионите на другите бойни изкуства не струвам аз.Аха,ама аз ще им покажа кой не струва.Те пък ще ми покажат на мен.
Някой по-горе говореше за его.Правилно,само че егото не е само едно в даденият човек.Всеки има толкова его-та,с колкото неща се отъждествява.И всяко носи своите си проблеми и конфликти.Човек се държи по начина ,по който го възприемат околните.И в тази връзка околните влияят на нашите деиствия.Ако някой е известен в града си като голям бизнесмен,той непременно се държи като такъв,за да запази имиджа си.Същият човек обаче,ако отиде някъде където никой не го познава/сам за да няма кой да му подхранва его-то/ще се държи по съвсем друг начин.Наблюдавал съм го това явление.
Всички тия его-та водят до конфликти с его-тата на околните.Не рядко в тези конфликти даденото его те подтиква да се наложиш със сила.Не само да се наложиш,его-то може да те заблуди,че ти се защитаваш и така да оправдае използваната сила.Само че ТО е в основата на конфликта.
Човек е ДУША.Човекът не е това тяло.Това е истината.Душата идва,ползва тялото,както ползваме автомобила си и след време си отива.Към следващият "автомобил". Когато душата/от незнание/започне да се отъждествява с тялото,професията,народността и т.н. - започват конфликтите.
Всичко това казва маисторът на кандидат ученика с онова "А кое себе си искаш да браниш?" И този ученик след време го е разбрал.И се е превърнал в "Монаха-войн".И сега го разказва на нас и ние да го разберем.И ние да станем Монах-войн.Защо монах ли? Ами защото,когато разбере някой неща ,войнът става като монаха.Не че носи расо и не непременно се моли по цял ден.Защото в сърцевината на разбиранията си,в своята същност двамата са едно и също.Качественно са еднакви.Войнът е бил стебро и е станал злато.Монахът е бил бронз и е станал злато.Сега са еднакви в разбирането си.
- Бих искал да ме вземеш при себе си.-казах аз ,представен от един от учениците с черен колан.
- Защо си дошъл? - попита учителят.
- Дойдох да усвоя изкуството да браня себе си.-отвърнах.
- А кое себе си искаш да браниш? - попита ме отново той,все едно че първият му въпрос беше останал без отговор.
Монаха-Войн
Проблемите идват от това ,с какво се отъждествява човек.Ако попиташ някой: "Кой си ти?",ще последва: "Аз съм мъж","Аз съм българин/американец,турчин/", "Аз съм бизнесмен","Аз съм световен шампион по карате". И така без край.Аз съм това,аз съм онова.Проблемите вече са налице.Щом съм мъж,значи съм нещо по-вече от жените и те трябва да се съобразяват с мен. Ако пък съм ГОЛЯМ мъж-всички трябва да се съобразяват с мен. Щом съм българин,значи трябва да мачкам циганите или или какъвто там доиде.Другите пък им се ще да мачкат мен/щото съм българин/.Щом съм бизнесмен,значи имам много пари.Тогава другите трябва да ми слугуват и да ми се мазнят.Трябва да печеля повече от другите бизнесмени.Те обаче искат да печелят повече от мен.Аз пък ще им попреча.Те пък ще пречат на мен.
Щом съм световен шампион по карате,значи съм най-великия боец на света.Всички трябва да ме уважават и почитат.Всички останали бойци и бойни изкуства не струват. Да ама според шампионите на другите бойни изкуства не струвам аз.Аха,ама аз ще им покажа кой не струва.Те пък ще ми покажат на мен.
Някой по-горе говореше за его.Правилно,само че егото не е само едно в даденият човек.Всеки има толкова его-та,с колкото неща се отъждествява.И всяко носи своите си проблеми и конфликти.Човек се държи по начина ,по който го възприемат околните.И в тази връзка околните влияят на нашите деиствия.Ако някой е известен в града си като голям бизнесмен,той непременно се държи като такъв,за да запази имиджа си.Същият човек обаче,ако отиде някъде където никой не го познава/сам за да няма кой да му подхранва его-то/ще се държи по съвсем друг начин.Наблюдавал съм го това явление.
Всички тия его-та водят до конфликти с его-тата на околните.Не рядко в тези конфликти даденото его те подтиква да се наложиш със сила.Не само да се наложиш,его-то може да те заблуди,че ти се защитаваш и така да оправдае използваната сила.Само че ТО е в основата на конфликта.
Човек е ДУША.Човекът не е това тяло.Това е истината.Душата идва,ползва тялото,както ползваме автомобила си и след време си отива.Към следващият "автомобил". Когато душата/от незнание/започне да се отъждествява с тялото,професията,народността и т.н. - започват конфликтите.
Всичко това казва маисторът на кандидат ученика с онова "А кое себе си искаш да браниш?" И този ученик след време го е разбрал.И се е превърнал в "Монаха-войн".И сега го разказва на нас и ние да го разберем.И ние да станем Монах-войн.Защо монах ли? Ами защото,когато разбере някой неща ,войнът става като монаха.Не че носи расо и не непременно се моли по цял ден.Защото в сърцевината на разбиранията си,в своята същност двамата са едно и също.Качественно са еднакви.Войнът е бил стебро и е станал злато.Монахът е бил бронз и е станал злато.Сега са еднакви в разбирането си.
За същността на бойното изкуство
" Когато застанеш с меч в ръка срещу своят противник и усетиш
че спокойствие изпълва сърцето ти , ще разбереш че нещо си постигнал"
Това е една Японска поговорка за Кендо.
За мен това изречение изказва точно изтинският смисъл на Бойните изкуства. Всички обръщат внимание само на външните/видимите/ изяви , каквито се явяват изпълненията на съответните техники.Всяко БИ си има своите техники и във всяко Доджо се тренира различна техника. Но това си е само техника. Всички тези удари,блокове, стъпки са като буквите. Научаваш даден удар и си "научил как се пише буквата А" . После учиш "Б", "В" и т.н. След това се учиш да ги пишеш по красиво/силно/. После се учиш да пишеш думи/правиш комбинации/. И много хора спират до тук до тук. Но това са си само думи, това си е само техника. Без значение дали пишеш на Латински или на Кирилица , или с Йероглифи - това са си само букви и думи. Без значение е как правиш ритник напред , дали като в Шотокан или като в Киокушин , или като в Тай-чи , това си е само една техника. Нужно е още нещо за да стане бойно изкуство и тази техника да си изпълни предназначението. Всяка техника е като патрон в барабана на револвера , но е нужен човек да се прицели и да натисне спусака за да стане оръжие и най-важното да му стиска да го направи.Иначе си остават просто патрони.Така че в края на краищата да изпълняваш дадени техники не значи че правиш бойно изкуство.Те са само средството за да го направиш.
Същината на Бойното Изкуство е това което се случва вътре в тебе. В душата ти, в ума ти и в сърцето ти. Умът командва тялото, сърцето му дава куража да го прави ,а душата/духът/ обединява всичко в едно цяло и изгражда характера/същността/ на човека.
Всичко започва когато се научиш да изчистваш мозъка си от всякакви мисли и чувства. Мислите и чувствата са като прахта по огледалото. В началото си мислиш: " Този е много голям,сигурно ударите му са много силни" . " Сега непременно трябва да победя за да не разочаровам треньора а и е много гот да си шампион". "Дали тренирах достатъчно?Имам ли сили да победя" Чувствата пък ти нашепват: " Ами ако този ме нокаутира", " Ами ако ми счупи носа?", " Сигурно ще боли?", " Бесен съм , ще го смажа този!". Този прах ти пречи да видиш ясното отражение в огледалото. Всичко започва когато избършеш прахта от огледалото. След това започва тренировката на пътя око-мозък- крайник. Окото вижда ясно движението на противника, мозъка го осъзнава безмисловно и изпраща команда до нужният крайник за необходимото деиствие за да се защитиш. Нужното движение, само толкова. Ако някой се движи повече от необходимото значи няма БИ.
И накрая всичко свършва с това изречение : "Когато застанеш с меч в ръка срещу своят противник и усетиш че спокойствие изпълва сърцето ти, ще разбереш че нещо си постигнал". За да бъде завършено Бойното изкуство е нужно да има смелост, да има кураж , да има бунтарски дух готов на всичко, да има себеотрицание. Себеотрицание значи да отречеш себе си, да бъдеш готов да умреш в името на победата. Няма по страшен войн от този който е готов да умре! Ако направиш всичко това тогава идва Бойното изкуство. Тогава можеш да напишеш роман от буквите които си научил и е без значение с какви букви си го написъл , важна е историята в романа. Тогава можеш да направиш револвера точно и опасно оръжие , а опатроните в него да поразят всяка цел, дори и да убиеш ако е нужно. Тогава ставаш войн!
Така разбирам аз същността на Бойното изкуство и правенето на разни техники , колкото и красиви да са те не е още бойно изкуство без онова вътрешното. Ето такива мисли отприщи в мен горното изречение. Такива изречения ми действат като шут в задника и дават първоначална скорост на мислите ми :))))))))))))))))))))) Затова го написах тук.
Поздрави Сенсей Андреян Иванов
Това е една Японска поговорка за Кендо.
За мен това изречение изказва точно изтинският смисъл на Бойните изкуства. Всички обръщат внимание само на външните/видимите/ изяви , каквито се явяват изпълненията на съответните техники.Всяко БИ си има своите техники и във всяко Доджо се тренира различна техника. Но това си е само техника. Всички тези удари,блокове, стъпки са като буквите. Научаваш даден удар и си "научил как се пише буквата А" . После учиш "Б", "В" и т.н. След това се учиш да ги пишеш по красиво/силно/. После се учиш да пишеш думи/правиш комбинации/. И много хора спират до тук до тук. Но това са си само думи, това си е само техника. Без значение дали пишеш на Латински или на Кирилица , или с Йероглифи - това са си само букви и думи. Без значение е как правиш ритник напред , дали като в Шотокан или като в Киокушин , или като в Тай-чи , това си е само една техника. Нужно е още нещо за да стане бойно изкуство и тази техника да си изпълни предназначението. Всяка техника е като патрон в барабана на револвера , но е нужен човек да се прицели и да натисне спусака за да стане оръжие и най-важното да му стиска да го направи.Иначе си остават просто патрони.Така че в края на краищата да изпълняваш дадени техники не значи че правиш бойно изкуство.Те са само средството за да го направиш.
Същината на Бойното Изкуство е това което се случва вътре в тебе. В душата ти, в ума ти и в сърцето ти. Умът командва тялото, сърцето му дава куража да го прави ,а душата/духът/ обединява всичко в едно цяло и изгражда характера/същността/ на човека.
Всичко започва когато се научиш да изчистваш мозъка си от всякакви мисли и чувства. Мислите и чувствата са като прахта по огледалото. В началото си мислиш: " Този е много голям,сигурно ударите му са много силни" . " Сега непременно трябва да победя за да не разочаровам треньора а и е много гот да си шампион". "Дали тренирах достатъчно?Имам ли сили да победя" Чувствата пък ти нашепват: " Ами ако този ме нокаутира", " Ами ако ми счупи носа?", " Сигурно ще боли?", " Бесен съм , ще го смажа този!". Този прах ти пречи да видиш ясното отражение в огледалото. Всичко започва когато избършеш прахта от огледалото. След това започва тренировката на пътя око-мозък- крайник. Окото вижда ясно движението на противника, мозъка го осъзнава безмисловно и изпраща команда до нужният крайник за необходимото деиствие за да се защитиш. Нужното движение, само толкова. Ако някой се движи повече от необходимото значи няма БИ.
И накрая всичко свършва с това изречение : "Когато застанеш с меч в ръка срещу своят противник и усетиш че спокойствие изпълва сърцето ти, ще разбереш че нещо си постигнал". За да бъде завършено Бойното изкуство е нужно да има смелост, да има кураж , да има бунтарски дух готов на всичко, да има себеотрицание. Себеотрицание значи да отречеш себе си, да бъдеш готов да умреш в името на победата. Няма по страшен войн от този който е готов да умре! Ако направиш всичко това тогава идва Бойното изкуство. Тогава можеш да напишеш роман от буквите които си научил и е без значение с какви букви си го написъл , важна е историята в романа. Тогава можеш да направиш револвера точно и опасно оръжие , а опатроните в него да поразят всяка цел, дори и да убиеш ако е нужно. Тогава ставаш войн!
Така разбирам аз същността на Бойното изкуство и правенето на разни техники , колкото и красиви да са те не е още бойно изкуство без онова вътрешното. Ето такива мисли отприщи в мен горното изречение. Такива изречения ми действат като шут в задника и дават първоначална скорост на мислите ми :))))))))))))))))))))) Затова го написах тук.
Поздрави Сенсей Андреян Иванов
За боят
" Изкуството на боя се гради върху Осемте триграми и Петте
елемента. По време на бой се използват само Те. Всичко друго е само за развиване
на координацията.Въпреки това е възможно прилагането на конкретен боен приьом,
но това означава че опонентът ти е слаб боец.Единственно във въртешният бой няма
канон. Има творчество.Ситуацията определя деиствието.Никога не се знае с какъв
приьом ще въздействаш.Той идва спонтанно от вътре.Естественно движение -
диктувано от твоята вътрешна природа.Точно затова врагът не може да предвиди
какво ще направиш."
Когато човек влезе в Доджо започва да се пита какво е всъщност Карате? Какво трябва да науча? Каква е крайната цел на това дето го уча тука? Много хора остават с впечатлението че Карате е техниките , които с толкова усилия изучават една по една и колкото повече техники научават , колкото повече кати могат да правят ,толкова започват да си мислят че са напреднали в карате. А тези ,които правят най-красиво техниките ,тези които удрят най-силно по чувала си мислят че са най-добрите в цялото Доджо. Само дето по някое време усещат че нещо им липсва. Нещо не е както трябва. Нещо не достига. И това най-добре се усеща по време на спаринг или състезание.И тогава отново идва въпросът : Какво не правя както трябва? Какво е Карате?
Веднъж един ученик отишъл при своя учител по Дзен и го попитал : "Учителю , какво е Дзен?" Оня му праснал един шамар и невъзмутимо си продължил по пътя. Друг един учител на същият въпрос отговорил : "Когато съм гладен - ям , когато ми се спи - спя." Много ясно са го казали , ако имаш уши да го чуеш. Дзен не е наука че да го обясняваш. Не е някакво знание че да го научиш от учебника. Дзен е вътрешно състояние на усещане и възприемане. Вътрешно състояние на тотално възприемане на всеки един миг от живота ти. Когато ти ударят шамар боли. Ти чувстваш болката , но неможеш да обясниш какво чувстваш. Просто чувстваш. И същността на Карате е като Дзен. Затова и в Япония казват че Карате и Дзен е едно и също нещо. А сега сутрите :))))))))))))
" Изкуството на боя се гради на Осемте триграми и Петте елемента. По време на бой се използват само те."
Не знам какво е това. Предполагам че това са шифрованите названия на определени техники за удряне блокиране и т.н. и принципите за тяхното използване. По време на бой се използват удари и ритници , няма как иначе да стане. И се използват само те.
"Всичко друго е само за развиване на координацията"
Всички така наречени хватки ,които се изучават: Ако някои ти посегне така , ти ще направиш така. Ако някой те хване за ревера например , ти му хващаш китката и му извиваш ръката.Ако някой ти посегне с нож отгоре , ти блокиташ така , след това го удряш така. И т.н. и т. н. знаете за какво говоря. Всичко това е умряла работа . Няма живот в него. Не става така в реалният бой. Не можеш да прилагаш тези заучени приьоми. Това е просто за развиване на координацията.
"Въпреки това е възможно прилагането на конкретен боен приьом , но това означава че опонентът ти е слаб боец"
Да ,възможно е. Ако хванеш на пътя някой , който си няма понятие от спорт въобще , можеш да приложиш някоя от заучените комбинации.Ако хванеш някой новобранец в Доджо можеш да му приложиш някоя "хватка" , но това само показва че с тези хора и без това не е имало нужда да се биеш.
"Единственно във вътрешният бой няма канон.Има творчество"
В реалният бой няма правила и закони /канони/. Няма закон на даден удар да отвръщаш по строго определен начин. Няма заучени комбинации. След като си тренирал достатъчно време. Всичко това трябва да остане зад теб. Да не мислиш за това какви удари ще използваш. Да забравиш за заучените комбинации. Остава само възприемането , чувстването и реакцията. Става като Дзен. Не можеш да обясниш защо си действал така. Просто си действал и си сътворил тези движения. Сътворил си този бой. Действал си спонтанно и всичко просто се е случило. Това значи вътрешен бой. Движенията да идват някъде отвътре в теб. На едно място Брус Лии каза : "Бойното изкуство е физическо проявление на движението на човешката душа" Не мога да намеря по-добри думи да обясня това .
" Ситуацията определя действието.Никога не се знае с какъв приьом ще въздействаш.Той идва спонтанно от вътре..Естественно движение - диктувано от твоята вътрешна природа."
Това е Карате. Истинското карате е в главата и в сърцето ти. Разбира се не може без самите техники. Те са твоето оръжие. Те са средството с което водиш боя. Само че техниките стават бойно изкуство когато дойде това отвътре. Когато действаш спонтанно срещу дразнението по начин който и ти самият не си знаел че ще приложиш. Когато се бие душата ти а не с разумът.
"Тогава врагът не може да предвиди какво ще направиш " И тогава ти ще постигнеш истинският смисъл на Бойното изкуство - да победиш , да се защитиш , да спасиш ,да предотвратиш , да запазиш мира. Тогава ще придобиеш истинска сила и тази сила ще те направи спокоен, уравновесен ,уверен , справедлив , способен да прощава и способен да отстоява и ще бъдеш здрав. И чрез всичко това да живееш по-добре. Това е карате.
Сенсей Андреян Иванов
Когато човек влезе в Доджо започва да се пита какво е всъщност Карате? Какво трябва да науча? Каква е крайната цел на това дето го уча тука? Много хора остават с впечатлението че Карате е техниките , които с толкова усилия изучават една по една и колкото повече техники научават , колкото повече кати могат да правят ,толкова започват да си мислят че са напреднали в карате. А тези ,които правят най-красиво техниките ,тези които удрят най-силно по чувала си мислят че са най-добрите в цялото Доджо. Само дето по някое време усещат че нещо им липсва. Нещо не е както трябва. Нещо не достига. И това най-добре се усеща по време на спаринг или състезание.И тогава отново идва въпросът : Какво не правя както трябва? Какво е Карате?
Веднъж един ученик отишъл при своя учител по Дзен и го попитал : "Учителю , какво е Дзен?" Оня му праснал един шамар и невъзмутимо си продължил по пътя. Друг един учител на същият въпрос отговорил : "Когато съм гладен - ям , когато ми се спи - спя." Много ясно са го казали , ако имаш уши да го чуеш. Дзен не е наука че да го обясняваш. Не е някакво знание че да го научиш от учебника. Дзен е вътрешно състояние на усещане и възприемане. Вътрешно състояние на тотално възприемане на всеки един миг от живота ти. Когато ти ударят шамар боли. Ти чувстваш болката , но неможеш да обясниш какво чувстваш. Просто чувстваш. И същността на Карате е като Дзен. Затова и в Япония казват че Карате и Дзен е едно и също нещо. А сега сутрите :))))))))))))
" Изкуството на боя се гради на Осемте триграми и Петте елемента. По време на бой се използват само те."
Не знам какво е това. Предполагам че това са шифрованите названия на определени техники за удряне блокиране и т.н. и принципите за тяхното използване. По време на бой се използват удари и ритници , няма как иначе да стане. И се използват само те.
"Всичко друго е само за развиване на координацията"
Всички така наречени хватки ,които се изучават: Ако някои ти посегне така , ти ще направиш така. Ако някой те хване за ревера например , ти му хващаш китката и му извиваш ръката.Ако някой ти посегне с нож отгоре , ти блокиташ така , след това го удряш така. И т.н. и т. н. знаете за какво говоря. Всичко това е умряла работа . Няма живот в него. Не става така в реалният бой. Не можеш да прилагаш тези заучени приьоми. Това е просто за развиване на координацията.
"Въпреки това е възможно прилагането на конкретен боен приьом , но това означава че опонентът ти е слаб боец"
Да ,възможно е. Ако хванеш на пътя някой , който си няма понятие от спорт въобще , можеш да приложиш някоя от заучените комбинации.Ако хванеш някой новобранец в Доджо можеш да му приложиш някоя "хватка" , но това само показва че с тези хора и без това не е имало нужда да се биеш.
"Единственно във вътрешният бой няма канон.Има творчество"
В реалният бой няма правила и закони /канони/. Няма закон на даден удар да отвръщаш по строго определен начин. Няма заучени комбинации. След като си тренирал достатъчно време. Всичко това трябва да остане зад теб. Да не мислиш за това какви удари ще използваш. Да забравиш за заучените комбинации. Остава само възприемането , чувстването и реакцията. Става като Дзен. Не можеш да обясниш защо си действал така. Просто си действал и си сътворил тези движения. Сътворил си този бой. Действал си спонтанно и всичко просто се е случило. Това значи вътрешен бой. Движенията да идват някъде отвътре в теб. На едно място Брус Лии каза : "Бойното изкуство е физическо проявление на движението на човешката душа" Не мога да намеря по-добри думи да обясня това .
" Ситуацията определя действието.Никога не се знае с какъв приьом ще въздействаш.Той идва спонтанно от вътре..Естественно движение - диктувано от твоята вътрешна природа."
Това е Карате. Истинското карате е в главата и в сърцето ти. Разбира се не може без самите техники. Те са твоето оръжие. Те са средството с което водиш боя. Само че техниките стават бойно изкуство когато дойде това отвътре. Когато действаш спонтанно срещу дразнението по начин който и ти самият не си знаел че ще приложиш. Когато се бие душата ти а не с разумът.
"Тогава врагът не може да предвиди какво ще направиш " И тогава ти ще постигнеш истинският смисъл на Бойното изкуство - да победиш , да се защитиш , да спасиш ,да предотвратиш , да запазиш мира. Тогава ще придобиеш истинска сила и тази сила ще те направи спокоен, уравновесен ,уверен , справедлив , способен да прощава и способен да отстоява и ще бъдеш здрав. И чрез всичко това да живееш по-добре. Това е карате.
Сенсей Андреян Иванов
Войнът
" Войнът непрестанно се среми да стане по-добър. Всеки удар
крие в себе си векове на мъдрост и медитация.Всеки удар трябва да притежава
силата и сръчността на войните от миналото,които и досега продължават да
благославят борбата.Всеки ход на битката е съобразен с ходовете,които предишните
поколения са се опитали да предадат чрез традицията.
Войнът усъвършенства красотата на своите удари."
Паулу Куелю
"Войнът непрестанно се среми да стане по-добър"
Постоянството е едно от най-важните неща в Бойните изкуства но това вече го дискутирахме в една друга тема. Непрестанният стремеж за усъвършенстване, постоянните усилия в сремежа си да стане все по-добър и по-добър в това което прави, това е нещото което отличава войнът на пътя на Бойните изкуства от бияча. Ако беше само желанието да се научи да се бие и да побеждава себеподобните си,войнът нямаше да посвещава на тренировки десетки години, и две години щяха да са достатъчни за да се научи да бие хората по пътищата.И след това не е нужно да се продължава, умението да бие щеше да си го има вече и то ще му върши работа в 90% от случаите. Непрестанният стремеж да става все по-добър кара войнът да продължава година след година. И постоянното усъвършенстване прави начина му на бой изкуство. Веднъж Шихан Хауърд Колинс каза: "Старая се всичко което мога да правя да го правя по най-добрият възможен начин". Но границата никога неможе да бъде достигната.Винаги може и по-добре. Това е нещото което кара войнът да постоянства в своето усъвършенстване.
"Всеки удар крие в себе си векове на мъдрост и медитация"
Техниките които учим не ги е измислил нашият инструктор. Той ги е научил от своя,а той от своя,той пък от своя........ и така хилядолетия назад във времето.Представяте ли си колко милиони хора са ги практикували тези техники за да стигнат сега до нас през вековете.Някой преди много,много време ще трябва да ги е измислил тези удари,ритници и т.н. И то не само един човек.Един е измислил това,друг-друго. Един е открил една тайна,друг-друга и така "векове на мъдрост и медитация". Удивително е как много знания на човешката цивилизация са се загубили през времето а Бойното изкуство се е предало през поколенията. Удивително ще бъде ако след хиляда години нас ни няма но успеем да останем като бримки от този процес.
"Всеки удар трябва да притежава силата и сръчността на войните от миналото, които и досега продължават да благославят борбата"
Поколение след поколение са се стремяли да усъвършенстват бойните си техники , силата и ловкостта на ударите си.Така Бойното изкуство е придобило смисъл и качество. Сегашното поколение също трябва да се среми към всичко най-добро постигнато от тези преди нас. Уменията на бойците сега не трябва да отстъпват в нищо на онези преди ,за да бъде предадено нататък нещо смисленно и качественно а не с времето БИ да бъде изродено и загубено за хората на бъдещето. А войните от миналото и досега благославят борбата защото техният дух е още жив в това което са оставили и във всяко движение което правим. Техният дух е жив и затова първият поклон който правим в Доджо е към тях за да им благодарим.
"Всеки ход на битката е съобразен с ходовете,които предишните поколения са се опитали да предадат чрез традицията"
Всичко това което правим сега,някога е правено от някой друг. Ние не измисляме нищо,или поне не кой знае какво невиждано нещо.Просто вплитаме душата си в това и душата ни твори чрез него.Художникът не е измислил боите но това което е сътворил чрез душата си е изкуство.Така че всеки ход,всяка стратегия в битката ни е в наследство от предишните поколения.Тук има и една интерестна дума: "ОПИТАЛИ да предадат чрез традицията". Опитали но не винаги успявали. Много неща измислени и правени от някого са се загубили след това. Не винаги учениците им са можели да разберат всичко.Не винаги това което е правил учителят е било по силите и на учениците му.Така че много неща са се загубили. Но те са се "опитали" да го предадат и то чрез традицията,защото ако я нямаше традицията всичко щеше да е загубено.
"Войнът усъвършенства красотата на своите удари".
Тук има нещо което разбрах чак сега. Винаги съм твърдял че техниките в БИ трябва да са ефективни а не красиви. Трябва да вършат работа а не да бъдат за красота.Само че не съм бил съвсем прав. В стремежът си да направи своите удари красиви войнът създава изкуството. Стремежът към идеала е стремежът към красота. А така или иначе правилната техника от самосебе си става красива. Правилното и красивото вървят ръка за ръка в БИ.
Сенсей Андреян Иванов
Войнът усъвършенства красотата на своите удари."
Паулу Куелю
"Войнът непрестанно се среми да стане по-добър"
Постоянството е едно от най-важните неща в Бойните изкуства но това вече го дискутирахме в една друга тема. Непрестанният стремеж за усъвършенстване, постоянните усилия в сремежа си да стане все по-добър и по-добър в това което прави, това е нещото което отличава войнът на пътя на Бойните изкуства от бияча. Ако беше само желанието да се научи да се бие и да побеждава себеподобните си,войнът нямаше да посвещава на тренировки десетки години, и две години щяха да са достатъчни за да се научи да бие хората по пътищата.И след това не е нужно да се продължава, умението да бие щеше да си го има вече и то ще му върши работа в 90% от случаите. Непрестанният стремеж да става все по-добър кара войнът да продължава година след година. И постоянното усъвършенстване прави начина му на бой изкуство. Веднъж Шихан Хауърд Колинс каза: "Старая се всичко което мога да правя да го правя по най-добрият възможен начин". Но границата никога неможе да бъде достигната.Винаги може и по-добре. Това е нещото което кара войнът да постоянства в своето усъвършенстване.
"Всеки удар крие в себе си векове на мъдрост и медитация"
Техниките които учим не ги е измислил нашият инструктор. Той ги е научил от своя,а той от своя,той пък от своя........ и така хилядолетия назад във времето.Представяте ли си колко милиони хора са ги практикували тези техники за да стигнат сега до нас през вековете.Някой преди много,много време ще трябва да ги е измислил тези удари,ритници и т.н. И то не само един човек.Един е измислил това,друг-друго. Един е открил една тайна,друг-друга и така "векове на мъдрост и медитация". Удивително е как много знания на човешката цивилизация са се загубили през времето а Бойното изкуство се е предало през поколенията. Удивително ще бъде ако след хиляда години нас ни няма но успеем да останем като бримки от този процес.
"Всеки удар трябва да притежава силата и сръчността на войните от миналото, които и досега продължават да благославят борбата"
Поколение след поколение са се стремяли да усъвършенстват бойните си техники , силата и ловкостта на ударите си.Така Бойното изкуство е придобило смисъл и качество. Сегашното поколение също трябва да се среми към всичко най-добро постигнато от тези преди нас. Уменията на бойците сега не трябва да отстъпват в нищо на онези преди ,за да бъде предадено нататък нещо смисленно и качественно а не с времето БИ да бъде изродено и загубено за хората на бъдещето. А войните от миналото и досега благославят борбата защото техният дух е още жив в това което са оставили и във всяко движение което правим. Техният дух е жив и затова първият поклон който правим в Доджо е към тях за да им благодарим.
"Всеки ход на битката е съобразен с ходовете,които предишните поколения са се опитали да предадат чрез традицията"
Всичко това което правим сега,някога е правено от някой друг. Ние не измисляме нищо,или поне не кой знае какво невиждано нещо.Просто вплитаме душата си в това и душата ни твори чрез него.Художникът не е измислил боите но това което е сътворил чрез душата си е изкуство.Така че всеки ход,всяка стратегия в битката ни е в наследство от предишните поколения.Тук има и една интерестна дума: "ОПИТАЛИ да предадат чрез традицията". Опитали но не винаги успявали. Много неща измислени и правени от някого са се загубили след това. Не винаги учениците им са можели да разберат всичко.Не винаги това което е правил учителят е било по силите и на учениците му.Така че много неща са се загубили. Но те са се "опитали" да го предадат и то чрез традицията,защото ако я нямаше традицията всичко щеше да е загубено.
"Войнът усъвършенства красотата на своите удари".
Тук има нещо което разбрах чак сега. Винаги съм твърдял че техниките в БИ трябва да са ефективни а не красиви. Трябва да вършат работа а не да бъдат за красота.Само че не съм бил съвсем прав. В стремежът си да направи своите удари красиви войнът създава изкуството. Стремежът към идеала е стремежът към красота. А така или иначе правилната техника от самосебе си става красива. Правилното и красивото вървят ръка за ръка в БИ.
Сенсей Андреян Иванов
За философията в Киокушин
Това е Доджо кун - клетвата ,която всеки дава в сърцето си и
пред съвестта си , а и пред вечно живият дух на Сосай Ояма , когато започва да
практикува Киокушинкай карате. В Япония тази клетва се произнася преди всяка
тренировка. На Запад е по-различно , но всеки трябва да се замисли върху нейният
смисъл!
ДОДЖО КУН
Ние ще тренираме нашите тела и сърца за твърд и непоклатим дух.
Ние ще следваме истинският смисъл на Бойният път , така че след време нашите сетива ще са нащрек.
С истинска сила ние ще се стараем да възпитаваме дух на самоотверженост.
Ние ще съблюдаваме правилата на учтивостта , ще уважаваме нашите по-старши и ще се въздържаме от насилие.
Ние ще следваме нашите традиции и никога няма да забравяме истинската добродетел на смирението.
Ние ще се стараем към мъдрост и сила и няма да търсим други желания.
През целият наш живот , с дисциплината на Карате , ние ще се стремим да изпълним пътя на КИОКУШИН.
"Ние ще тренираме нашите тела и сърца за твърд и непоклатим дух"
На първо място е усилието.Още преди да си разбрал какво е Карате.Още преди да си усетил истината за Бойното изкуство , идва усилието. Тялото трябва да се пригоди/да стане годно/ да води битки. Без сила ,бързина,ловкост,издържливост,пластичност,твърдист и мекота на тялото не бихме могли да спечелим никоя битка.Така че в началото е усилието да "тренираме нашите тела". Също така трябва да научим нашите тела да правят техниките. Всички тези удари,блокове ,предвижвания. Без тях няма да имаме оръжието с което да водим боят.След това постепенно започваме да тренираме и сърцето си. Без сърце всички техники , цялото това Карате ще остане празно. Без смелост няма Бойно изкуство. Без смелостта и решителността на сърцето , техниките могат да останат непотребни.Сърцето е това,което ти дава куража да направиш нужното в необходимият момент.Телата и сърцата ни трябва да бъдат с твърд и непоклатим дух.Телата,подготвени от тренировките, сърцата -калени в битките трябва да бъдат непоклатими пред всяка опасност, както планината е непоклатима пред силните бури.
"Ние ще следваме истинският смисъл на Бийният път ,така че след време нашите сетива ще са нащрек"
Истинският смисъл на Бойният път.Бойният път не е шоу. Това не са няколко перфектно научени кати ,които да показваме пред хората.Нито пък акробатичните изпълнения ,които имат за сел единственно да забавляват публиката.Нито е средство за печелене на пари.Истинският смисъл на Бойният път е в главата на човек.Промяната която става в главата ти чрез многократните упражнения на тялото.Човек има вродени реакции.Като това да си дръпнеш ръката когато се опариш.Чрез Бойният път се получават придобити реакции.Като това,когато те ритнат по главата,ръката сама да спре удара без да се налага да мислиш за това.Истинският смисъл на Бийният път е да доведеш тези придобити реакции до съвършенство.Сетивата ти/дори и шестото чувство/ да усещат света около теб и да реагираш според случая.И нещо много важно :"СЛЕД ВРЕМЕ нашите сетива ще са нащрек". След време.Не бива да се бърза! Това неможе да стане изведнъж. Нужно е време за да се тренира достатъчно.Нужно е търпение. Търпението е едно от най-важните качества за да стане един човек добър в Боиното изкуство. Нужно е търпение да се повтарят ударите отново и отново. Нужно е търпение за да се научиш да правиш нещата като този,който е преди тебе на Пътя. Това "след време" е най-важното! Трябва да ни стане ясно че всичко ще стане бавно и да се въоръжим с търпение.
"С истинаска сила ние ще се стараем да възпитаме дух на самоотверженост"
"С истинска сила ние ще се стараем.." Когато започваш нещо не е достатъчно само да опиташ. Нужно е с истинска сила да желаеш да го направиш. Много пъти съм чувал репликите"
" - Направи еди какво си.
- Ще опитам.
- Не се опитвай - направи го! "
Такава трябва да бъде нагласата. Ако само опитваш, ти вече си приел възможността да не успееш. Трябва с истинска сила да се стараеш!
".....дух на самоотверженост". Такъв трябва да бъде дъхът на боеца.Самоотвержен. Без да жали себе си.Без да се предава.Без да се огъва от трудностите. Ако инструктора каже да се направят 100 лицеви опори , да ученикът да направи 110. Ако трябва да се направят пет спаринга - да направиш десет. На едно европейско първенство по Киокушин ,един датчанин игра на полуфинал със счупена ръка - това е самоотверженост.Такъв дух трябва със истинска сила да се стараем да възпитаваме.
Ние ще съблюдаваме правилата на учтивоста , ще уважаваме нашите по-старши и ще се въздържаме от насилие"
Ще съблюдаваме ,ще спазваме правилата на учтивостта... . Учтивостта ,културата , доброто поведение сред обществото , уважение към околните това са все неща ,които трябва да бъдат част от живота на практикуващият Карате. Карате дава в ръцете на практикуващият оръжие с което той има известно предимство пред околните и ако той няма уважение към хората и култура на поведение ,може да се превърне в насилник или нещо подобно и при всички случаи няма да бъде пример за подражание.Затова в Доджо човек трябва да бъде възпитаван да спазва правилата на учтивостта.
Помня веднъж как Шихан Колинс след тренировка ,когато всички се пръсваха из града да се позабавляват ,каза : " Внимавайте какво поведение ще имате когато отидете в града. Вие носите този йероглиф и каквото вършите ,каквито сте вие ,такъв е и Киокушин.Всеки един от вас е посланник на Киокушин и от това как се държите в обществото хората ще съдят за това какво е Киокушинкай Карате." Никога не трябва да се забравя това и затова трябва да се ".....съблюдават правилата на учтивостта".
".......ще уважаваме нашите по-старши". Това е част от традицията. Но ние показваме уважение към нашите по-старши не само защото така е прието. Когато започнеш да практикуваш Киокушин виждаш че това никак не е лестно и има много трудности които трябва да преживееш и да преодолееш. И разбираш че тези,които са дошли в Доджо преди тебе ,по-старшите от тебе , вече са ги преживели тези трудности. Те са вървели по този път много преди тебе и всичко през което са минали сега очаква теб. Точно затова те са по-старши от теб.Това което са направили ,това което са научили ,опита който са придобили ги прави по-старши и затова е нужно да ги уважаваме. А показвайки своето уважение ти ги предразполагаш да ти помагат по твоят път.Това е една взаимност.По -старшият е благосклонен към теб и ти предава своят опит, а със своето уважение ти го правиш блакосклонен към теб. Ако не проявиш уважение а се държиш дръзко и нагло , ти разрушаваш тази взаимност и защо тогава да те учи той. И накрая , без уважението ,не само към по-старшите а и към всички практикуващи , би се разрушил истинският дух на Карате в Доджо.
".........ще се въздържаме от насилие" . Насилието винаги е било тема за обширни дебати. Трябва ли да използваш в живота наученото в Доджо , или "мечът винаги трябва да стои в ножницата"? Трябва ли да използваш техниките от Карате за да защитиш себе си или околните ,или е по-добре да избягаш. Има превърженици и на едното и на другото.И двете страни са прави. Тук ключовата дува е "въздържание". Трябва да се въздържаме. Но самото въздържание означава ограничаване , свеждане до минимум- на насилието в случая, но не го отхвърля напълно. Да , лошо е да се биеш за щяло и не щяло , още повече когато си обучен за това.Насилието е грозно нещо ,затова трябва "....да се въздържаме......" от него. Но неизменно животът ни поставя в ситуации в които е необходимо да приложим наученото в залата за да се възстанови нарушеното равновесие в общуването между хората.Точно в това е и смисълът в практикуването на Бойни изкуства. Но определено трябва да се "....въздържаме от насилие" ,а не да го прилагаме когато ни се прииска ,защото то само по себе си е нещо лошо.
ДОДЖО КУН
Ние ще тренираме нашите тела и сърца за твърд и непоклатим дух.
Ние ще следваме истинският смисъл на Бойният път , така че след време нашите сетива ще са нащрек.
С истинска сила ние ще се стараем да възпитаваме дух на самоотверженост.
Ние ще съблюдаваме правилата на учтивостта , ще уважаваме нашите по-старши и ще се въздържаме от насилие.
Ние ще следваме нашите традиции и никога няма да забравяме истинската добродетел на смирението.
Ние ще се стараем към мъдрост и сила и няма да търсим други желания.
През целият наш живот , с дисциплината на Карате , ние ще се стремим да изпълним пътя на КИОКУШИН.
"Ние ще тренираме нашите тела и сърца за твърд и непоклатим дух"
На първо място е усилието.Още преди да си разбрал какво е Карате.Още преди да си усетил истината за Бойното изкуство , идва усилието. Тялото трябва да се пригоди/да стане годно/ да води битки. Без сила ,бързина,ловкост,издържливост,пластичност,твърдист и мекота на тялото не бихме могли да спечелим никоя битка.Така че в началото е усилието да "тренираме нашите тела". Също така трябва да научим нашите тела да правят техниките. Всички тези удари,блокове ,предвижвания. Без тях няма да имаме оръжието с което да водим боят.След това постепенно започваме да тренираме и сърцето си. Без сърце всички техники , цялото това Карате ще остане празно. Без смелост няма Бойно изкуство. Без смелостта и решителността на сърцето , техниките могат да останат непотребни.Сърцето е това,което ти дава куража да направиш нужното в необходимият момент.Телата и сърцата ни трябва да бъдат с твърд и непоклатим дух.Телата,подготвени от тренировките, сърцата -калени в битките трябва да бъдат непоклатими пред всяка опасност, както планината е непоклатима пред силните бури.
"Ние ще следваме истинският смисъл на Бийният път ,така че след време нашите сетива ще са нащрек"
Истинският смисъл на Бойният път.Бойният път не е шоу. Това не са няколко перфектно научени кати ,които да показваме пред хората.Нито пък акробатичните изпълнения ,които имат за сел единственно да забавляват публиката.Нито е средство за печелене на пари.Истинският смисъл на Бойният път е в главата на човек.Промяната която става в главата ти чрез многократните упражнения на тялото.Човек има вродени реакции.Като това да си дръпнеш ръката когато се опариш.Чрез Бойният път се получават придобити реакции.Като това,когато те ритнат по главата,ръката сама да спре удара без да се налага да мислиш за това.Истинският смисъл на Бийният път е да доведеш тези придобити реакции до съвършенство.Сетивата ти/дори и шестото чувство/ да усещат света около теб и да реагираш според случая.И нещо много важно :"СЛЕД ВРЕМЕ нашите сетива ще са нащрек". След време.Не бива да се бърза! Това неможе да стане изведнъж. Нужно е време за да се тренира достатъчно.Нужно е търпение. Търпението е едно от най-важните качества за да стане един човек добър в Боиното изкуство. Нужно е търпение да се повтарят ударите отново и отново. Нужно е търпение за да се научиш да правиш нещата като този,който е преди тебе на Пътя. Това "след време" е най-важното! Трябва да ни стане ясно че всичко ще стане бавно и да се въоръжим с търпение.
"С истинаска сила ние ще се стараем да възпитаме дух на самоотверженост"
"С истинска сила ние ще се стараем.." Когато започваш нещо не е достатъчно само да опиташ. Нужно е с истинска сила да желаеш да го направиш. Много пъти съм чувал репликите"
" - Направи еди какво си.
- Ще опитам.
- Не се опитвай - направи го! "
Такава трябва да бъде нагласата. Ако само опитваш, ти вече си приел възможността да не успееш. Трябва с истинска сила да се стараеш!
".....дух на самоотверженост". Такъв трябва да бъде дъхът на боеца.Самоотвержен. Без да жали себе си.Без да се предава.Без да се огъва от трудностите. Ако инструктора каже да се направят 100 лицеви опори , да ученикът да направи 110. Ако трябва да се направят пет спаринга - да направиш десет. На едно европейско първенство по Киокушин ,един датчанин игра на полуфинал със счупена ръка - това е самоотверженост.Такъв дух трябва със истинска сила да се стараем да възпитаваме.
Ние ще съблюдаваме правилата на учтивоста , ще уважаваме нашите по-старши и ще се въздържаме от насилие"
Ще съблюдаваме ,ще спазваме правилата на учтивостта... . Учтивостта ,културата , доброто поведение сред обществото , уважение към околните това са все неща ,които трябва да бъдат част от живота на практикуващият Карате. Карате дава в ръцете на практикуващият оръжие с което той има известно предимство пред околните и ако той няма уважение към хората и култура на поведение ,може да се превърне в насилник или нещо подобно и при всички случаи няма да бъде пример за подражание.Затова в Доджо човек трябва да бъде възпитаван да спазва правилата на учтивостта.
Помня веднъж как Шихан Колинс след тренировка ,когато всички се пръсваха из града да се позабавляват ,каза : " Внимавайте какво поведение ще имате когато отидете в града. Вие носите този йероглиф и каквото вършите ,каквито сте вие ,такъв е и Киокушин.Всеки един от вас е посланник на Киокушин и от това как се държите в обществото хората ще съдят за това какво е Киокушинкай Карате." Никога не трябва да се забравя това и затова трябва да се ".....съблюдават правилата на учтивостта".
".......ще уважаваме нашите по-старши". Това е част от традицията. Но ние показваме уважение към нашите по-старши не само защото така е прието. Когато започнеш да практикуваш Киокушин виждаш че това никак не е лестно и има много трудности които трябва да преживееш и да преодолееш. И разбираш че тези,които са дошли в Доджо преди тебе ,по-старшите от тебе , вече са ги преживели тези трудности. Те са вървели по този път много преди тебе и всичко през което са минали сега очаква теб. Точно затова те са по-старши от теб.Това което са направили ,това което са научили ,опита който са придобили ги прави по-старши и затова е нужно да ги уважаваме. А показвайки своето уважение ти ги предразполагаш да ти помагат по твоят път.Това е една взаимност.По -старшият е благосклонен към теб и ти предава своят опит, а със своето уважение ти го правиш блакосклонен към теб. Ако не проявиш уважение а се държиш дръзко и нагло , ти разрушаваш тази взаимност и защо тогава да те учи той. И накрая , без уважението ,не само към по-старшите а и към всички практикуващи , би се разрушил истинският дух на Карате в Доджо.
".........ще се въздържаме от насилие" . Насилието винаги е било тема за обширни дебати. Трябва ли да използваш в живота наученото в Доджо , или "мечът винаги трябва да стои в ножницата"? Трябва ли да използваш техниките от Карате за да защитиш себе си или околните ,или е по-добре да избягаш. Има превърженици и на едното и на другото.И двете страни са прави. Тук ключовата дува е "въздържание". Трябва да се въздържаме. Но самото въздържание означава ограничаване , свеждане до минимум- на насилието в случая, но не го отхвърля напълно. Да , лошо е да се биеш за щяло и не щяло , още повече когато си обучен за това.Насилието е грозно нещо ,затова трябва "....да се въздържаме......" от него. Но неизменно животът ни поставя в ситуации в които е необходимо да приложим наученото в залата за да се възстанови нарушеното равновесие в общуването между хората.Точно в това е и смисълът в практикуването на Бойни изкуства. Но определено трябва да се "....въздържаме от насилие" ,а не да го прилагаме когато ни се прииска ,защото то само по себе си е нещо лошо.
Абонамент за:
Публикации (Atom)














