Притча за непобедимостта

      Живял някога един велик самурай. Когато станал на възраст, се оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки напредналите му години, продължавала да му се носи славата, че никой не може да го победи.
Един ден, обаче се появил воин, решен да отнеме славата на стария самурай. Воинът не бил уважаван противник, защото за него се знаело, че разчита на коварство и провокации за постигането на победа. Изправил се пред стария самурай и му отправил предизвикателство да се срещнат в битка. Учениците на самурая се възмутили от наглото предизвикателство, но старецът спокойно го приел.

В уречения час, местния площад почернял от народ, дошъл да види кой ще излезе победител от тази среща. Щом се изправили един срещу друг, младият воин започнал да обижда и унижава стария учител. Хвърлял камъни по него, заплюл го в лицето, изрекъл множество обиди, обиждал дори предците му... С часове се гаврил, за да го извади от равновесие, но старецът бил непоклатим. Привечер, изтощеният от собствената си злоба воин признал поражението си и се оттеглил.

Тогава, учениците, които цял ден със свити от гняв и възмущение сърца наблюдавали поругаването на славния самурай, се събрали около него и го попитали:

- Учителю, как можахте да изтърпите това? Защо не влязохте в двубой да защитите честта си, дори и с цената на това, да го загубите?

- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? - отвърнал обаче старият самурай.

- На този, който го е донесъл. - отговорили учениците.

- Същото важи и за завистта, гнева и обидите. Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си!

Сейго Ямадзава – първият самурай, стъпил на българска земя

Чували ли сте името Сейго Ямадзава? Вероятно някои от вас си спомнят как преди време в страницата „Българска история” публикувахме една снимка, на която беше заснет японски благородник – първият самурай стъпил на българска земя. В днешната рубрика „Интересните факти” ще ви разкрием как тази личност от далечния изток се е намесила в историческото развитие на нашата държава. Сейго Ямадзава е роден през първатаполовина на XIX век в Япония, в префектурата Кагошима. Той е бил с благородно потекло и още от малък е показвал едни от най-типичните и висши ценности и характерности на японското общество. Сейго приел самурайския код на честта – бушидо, като своя религия. Известен бил със своята огромна храброст и твърд характер и подобно на други японци от самурайското общество – със страстта си към алкохола. По време на жизнения си път участва в една от най-значимите битки в модерната история на Япония – между войските на феодалния владетел на Чошу и армиите на японския Шогунат. Вследствие на проявите си в боя, Ямадзава е приет в императорската армия. Продължава да жъне военни успехи и се издига до чин майор, след което напуска Нипон за да усъвършенства уменията си в САЩ и Франция.

Именно през 1877г. се замесва и в политиката като японски пратеник в Руската императорска армия. Пристигането му обаче съвпада с началото на Руско-турската освободителна война. Майор Ямадзава е пратен на фронта – разбира се, само като наблюдател. Той става свидетел на няколко сражения и е удивен от смелостта на руските войници, които проливат кръвта си по бойните полета на България. Сейго Ямадзава започва да изпитва онова така далечно за нас и типично за японците чувство на дълг. Той категорично заявява пред командващия руските войски, че иска да вземе участие. От страх с предстоящи скандали с Япония, генерал Затов го кара да подпише следното писмо: „Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!”. След подписването майорът е назначен за командир на взвод и пратен на бойното поле. В деня на битката той се обръща към подчинените му войници с помощта на един френски преводач с думите:

„Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно единствено изискване – бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите  щикове и приклади, отколкото на куршумите. Раниците и багажа си оставете тук, в окопите.”.

В началото на боя японецът се явил в своето традиционно бойно облекло, а единственото му оръжие било катаната (самурайският меч). Той се хвърлил смело в атаката на Плевенската крепост. След войната Ямадзава е удостоен с почетен орден от самия руски император. Той отпътува към Азия, където дълги години служи в Китай. При завръщането си в Нипон е награден и му е присъдена благородническата титла барон. Сейго умира през 1897г. от тежко белодробно заболяване.

 Ивета Людмил Димитрови

Историята е доста по-дълга - всъщност турците се стряскат от вида му и крещейки "Жълт дявол" побягват обратно, което се дължало на униформата му и факта, че се виждали само очите му. А една от основните причини за успешната атака е това, че той и войниците, които предвождал, до последно пълзели, докато другите тичали право срещу врага. Тъй като било кално и дъждовно по това време, турците не забелязали пълзящите войници в калта. Те изкочили в последния момент със саби в ръка и така изненадали врага.За благодарност генерал Скобелев го изпраща до Ловеч , на така да се каже безсмислена мисия състояща се в това да поиска подкрепление, което вече е било отказано тъй или иначе.А войниците, които се включват в бойните действия на следващия ден, остават завинаги в Мъртвата долина на град Плевен. Има още детайли свързани с тази история и ако проявявате интерес, мога да ви изпратя от нещата и да допълните статията.

 

 Георги Михайлов · Top Commenter

Чувство за дълг като това на Японците, няма нито един народ. А то ни е толкова "далечно" , защото манталитетът на българите се е променил коренно от Руско-турската война.

 

 

За мотивацията

    

     Когато видиш че си слаб, а срещу тебе има силен човек какъвто искаш да бъдеш и ти- не го копирай, не тренирай така както той, не казвай това е невъзможно аз това не го мога, започни от началото и го настигни после го подмини и му кажи: Благодаря ти аз се страхувах от теб, исках да бъда като теб,но не можех да правя това което правеше ти и започнах отначало, от началото което бях изпуснал/ла винаги когато се изморявах и ми ставаше трудно си мислех за теб и колко по-силен си от мен това ми даваше сила да се изправя и да продължа благодарение на страха, който имах от теб получих волята да стана по-силен дори от теб :) - Габриел Иванов

За бойните изкуства

Същността на обучението е постоянство.
Карате-До не е философия,а практика.
То не е издигане по звание и ранг,
а живеене и споделяне.

Монаха-Войн



Има неща,които като ги прочета,ме разстърсват и пораждат поток от мисли в определена посока. Тия неща са като камък хвърлен в спокойно езеро и предизвикват множество кръгове. Това беше одно от тях.Затова и го написах тук,защото ми е интерестно какви дискусии ще предизвика.Моите бяха горе-долу следните:

" Същността на обучението е постоянство" Нека да ви напиша какво пише на сертификатите,които издава Токио Хомбу по Киокушин Карате:
" Докато той има сполучливо завършен основният метод и техника от Карате и освен това разбира основната,първичната истина ,и духовна сила включително,Председателят на японското Карате Киокушинкай с настоящото му присъжда ранг от ..1-ви Дан.. . Оттук нататък той обещава да продължава да подобрява своята физика,дух и морал чрез постоянно изучаване и практикуване на това бойно изкуство."
Когато го прочетох бях потресен.Основната дума тук е "ДОКАТО"! Не завинаги - само докато имаш тия качества! Докато имаш нужната техника имаш тоя ранг. Гогато спреш и я загубиш -вече не! Докато имаш нужното разбиране си 1-ви Дан, ако го загубиш -не! Докато имаш духовната сила да,загубиш ли я - не! Това е постоянен процес. Прекъснеш ли го вече не си същият. Вече не си това което си бил. Вече бойното изкуство е само в главата ти.Вече е само спомен. Живееш на стари лаври и спомени."Същостта на обучението е постоянство"! Малко преди да почине Сосай/основател/ Масутацу Ояма остави на своите последователи и приятели един девиз:
" Осу но сейшин " - духът ная постоянството.Това казва всичко.

"Карате-До не е философия,а практика." Разбира се,че всяко Бойно ИЗКУСТВО си има своята философия и теория.Своят морал и свой дух. Иначе се превръша в метод за побой /както каза някой по-горе/. Само че този ,който го е написал е имал в предвид,че същостта е в самото правене а не в безкраиното теоретизиране.Бойното изкуство е практиката а не безкраиното говорене и разсъждение. Само чрез практикуване можеш да разбереш какво е БИ. Само ако водиш битка,можеш да разбереш какво се случва по време на бой. За да се научиш да плуваш,трябва да влезеш във водата.
Веднъж един странник влязал в един будистки манастир и видял игуменът да мете двора.
- Защо Вие метете двора,не може ли да наредите на някой монах да го направи. - попитал странника.
- А как тогава ще разбера какво е да метеш? - отвърнал игуменът.

Не философия ,а практика.

"То не е издигане по звание и ранг." Целта не е да вземаш Данове и черни пояси. Целта не е чрез черният пояс да получиш власт и да командваш тия под теб. Целта не е чрез черният си колан да си направиш някакъв клуб и да печелиш от такси и от всичко свързано с това. Това е опорочаването на БИ в България за което говори Славо.
Веднъж попитаха Шихан Колинс :" Шихан,за колко време може да се вземе черен колан?"
- Ако толкова ти трябва,върви в магазина и си купи един.-каза той.

Наистина,защо не си купуват от магазина? Защото е важно умението,което се крие зад този пояс.Важно е правенето.Важно е знанието. Не е важно какъв цвят парцал ще си вържеш на кръста,а кой си ти! Каква личност си! Не е важно "издигането по звание и ранг", а умението/моженето/,което си придобил. Брус Лии казва:" В моята школа няма цветни колани.Когато влезеш в залата трябва да разбереш кой е черен пояс и кой бял,по това което правят."

"... а живеене и споделяне" Същността на БИ е да го изживяваш. Когато си в Доджо и практикуваш,в даденият отрязък на живота си ти изживяваш бойнито изкуство. Тия два часа ти живееш бойно изкуство.Утре още два часа.В другиден .............. Така бойното изкуство става живеене. Когато си в Доджо отново и отново.Отново се върнахме в началото - постоянството.Живеенето. Когато живееш в Карате се наричаш каратист.Докато живееш в Карате си каратист, спреш ли ,вече не.Няма я същността. И накрая "споделяне". Когато си в Доджо и живееш,с теб има и други,които спожелят с теб своята частица ит жовота си. По същият начин както споделяш друга част от живота си с родителите,жената,децата ........
В доджо има споделяне и на трудностите,болката,тъгата от загубата и радостта от победата. Споделяне и на знанието.Но това не е най-важното. Недейте да бъдете настроени хищнически и отивайки в Доджо да очаквате само да получавате,да вземате.В Доджо трябва да има " живеене и споделяне"


Поздрави                                                                            Сенсей Андреян Иванов

За врагът

"Никога не си избирай неподходящ враг,защото ще трябва да научиш същите стратегии,същите хитрости като на твоя враг-иначе няма да можеш да се бориш с него.Избирай си враг ,който е мъдър , така че за да се бориш с него, да трябва да станеш мъдър.Избери си интелигентен враг,защото ще трябва да си интелигентен ,за да се бориш с него.Избери си врага,като много добре помниш .че като се бориш с него , ще станеш като него.Дали ще бъдеш победен ,или ще победиш,това е на второ място. Най-важната ти грижа трябва да бъде изборът на подходящ враг.Ако нямаш враг , ти нямаш предизвикателство. Това ще премахне всички предизвикателства да си по силен ,да си много добър във воюването,да си умен,да си буден за възможностите."

Сега усъзнах някой нещя ,които са се случили с мен през годините.Или може би съм го разбирал подсъзнателно но сега се оформи в главата ми като констатация. Това горе е толкова вярно че няма дори една дума ,която да не е истина. Тези в Доджо ,които не подбират противниците си за спаринга според силата им а се бият с всички и ако умишленно търсят спарингите с най силните, израстват и един ден стават силни като тях. А тези ,които по всевъзможни причини бягат от спаринга ,или ако се бият гледат да е с по-слабите, си остават слаби. Когато водиш бой със силен ,опитен и умен противник ,неменуемо трябва и ти да станеш по-силен, по опитен и по-умен за да можеш въобще да водиш бой с него.В противен случай боят свършва бързо!А за да го победиш ще треябва да го надминеш в тия му качества. Така ставаш като него.
Когато започнах да се състезавам бях вече "стар" за начинаещ. Бях на 24 год.Но не пропуснах нито едно състезание ,което се организираше. Така още учеики се .жребият ме изпращаше срещу вече утвърдени и силни бойци.Аз естественно губех ,но битките с тези хора ми дадоха много през всичкото това време. Аз не съм ги избирал тогава ,животът го правеше вместо мен, но сега се радвам че съм имал такива противници.Сега всички тия "противници" са ми приятели и смея да се надявам че съм един от тях.
                                                                                         Сенсей Андреян Иванов

Монаха-Воин

Влязох през вратата на храма и в очакване се поклоних,преди да помоля за наставленията на учителя.
- Бих искал да ме вземеш при себе си.-казах аз ,представен от един от учениците с черен колан.
- Защо си дошъл? - попита учителят.
- Дойдох да усвоя изкуството да браня себе си.-отвърнах.
- А кое себе си искаш да браниш? - попита ме отново той,все едно че първият му въпрос беше останал без отговор.
Монаха-Войн

Проблемите идват от това ,с какво се отъждествява човек.Ако попиташ някой: "Кой си ти?",ще последва: "Аз съм мъж","Аз съм българин/американец,турчин/", "Аз съм бизнесмен","Аз съм световен шампион по карате". И така без край.Аз съм това,аз съм онова.Проблемите вече са налице.Щом съм мъж,значи съм нещо по-вече от жените и те трябва да се съобразяват с мен. Ако пък съм ГОЛЯМ мъж-всички трябва да се съобразяват с мен. Щом съм българин,значи трябва да мачкам циганите или или какъвто там доиде.Другите пък им се ще да мачкат мен/щото съм българин/.Щом съм бизнесмен,значи имам много пари.Тогава другите трябва да ми слугуват и да ми се мазнят.Трябва да печеля повече от другите бизнесмени.Те обаче искат да печелят повече от мен.Аз пък ще им попреча.Те пък ще пречат на мен.
Щом съм световен шампион по карате,значи съм най-великия боец на света.Всички трябва да ме уважават и почитат.Всички останали бойци и бойни изкуства не струват. Да ама според шампионите на другите бойни изкуства не струвам аз.Аха,ама аз ще им покажа кой не струва.Те пък ще ми покажат на мен.
Някой по-горе говореше за его.Правилно,само че егото не е само едно в даденият човек.Всеки има толкова его-та,с колкото неща се отъждествява.И всяко носи своите си проблеми и конфликти.Човек се държи по начина ,по който го възприемат околните.И в тази връзка околните влияят на нашите деиствия.Ако някой е известен в града си като голям бизнесмен,той непременно се държи като такъв,за да запази имиджа си.Същият човек обаче,ако отиде някъде където никой не го познава/сам за да няма кой да му подхранва его-то/ще се държи по съвсем друг начин.Наблюдавал съм го това явление.
Всички тия его-та водят до конфликти с его-тата на околните.Не рядко в тези конфликти даденото его те подтиква да се наложиш със сила.Не само да се наложиш,его-то може да те заблуди,че ти се защитаваш и така да оправдае използваната сила.Само че ТО е в основата на конфликта.
Човек е ДУША.Човекът не е това тяло.Това е истината.Душата идва,ползва тялото,както ползваме автомобила си и след време си отива.Към следващият "автомобил". Когато душата/от незнание/започне да се отъждествява с тялото,професията,народността и т.н. - започват конфликтите.
Всичко това казва маисторът на кандидат ученика с онова "А кое себе си искаш да браниш?" И този ученик след време го е разбрал.И се е превърнал в "Монаха-войн".И сега го разказва на нас и ние да го разберем.И ние да станем Монах-войн.Защо монах ли? Ами защото,когато разбере някой неща ,войнът става като монаха.Не че носи расо и не непременно се моли по цял ден.Защото в сърцевината на разбиранията си,в своята същност двамата са едно и също.Качественно са еднакви.Войнът е бил стебро и е станал злато.Монахът е бил бронз и е станал злато.Сега са еднакви в разбирането си.

За същността на бойното изкуство

" Когато застанеш с меч в ръка срещу своят противник и усетиш че спокойствие изпълва сърцето ти , ще разбереш че нещо си постигнал"

Това е една Японска поговорка за Кендо.



За мен това изречение изказва точно изтинският смисъл на Бойните изкуства. Всички обръщат внимание само на външните/видимите/ изяви , каквито се явяват изпълненията на съответните техники.Всяко БИ си има своите техники и във всяко Доджо се тренира различна техника. Но това си е само техника. Всички тези удари,блокове, стъпки са като буквите. Научаваш даден удар и си "научил как се пише буквата А" . После учиш "Б", "В" и т.н. След това се учиш да ги пишеш по красиво/силно/. После се учиш да пишеш думи/правиш комбинации/. И много хора спират до тук до тук. Но това са си само думи, това си е само техника. Без значение дали пишеш на Латински или на Кирилица , или с Йероглифи - това са си само букви и думи. Без значение е как правиш ритник напред , дали като в Шотокан или като в Киокушин , или като в Тай-чи , това си е само една техника. Нужно е още нещо за да стане бойно изкуство и тази техника да си изпълни предназначението. Всяка техника е като патрон в барабана на револвера , но е нужен човек да се прицели и да натисне спусака за да стане оръжие и най-важното да му стиска да го направи.Иначе си остават просто патрони.Така че в края на краищата да изпълняваш дадени техники не значи че правиш бойно изкуство.Те са само средството за да го направиш.
Същината на Бойното Изкуство е това което се случва вътре в тебе. В душата ти, в ума ти и в сърцето ти. Умът командва тялото, сърцето му дава куража да го прави ,а душата/духът/ обединява всичко в едно цяло и изгражда характера/същността/ на човека.
Всичко започва когато се научиш да изчистваш мозъка си от всякакви мисли и чувства. Мислите и чувствата са като прахта по огледалото. В началото си мислиш: " Този е много голям,сигурно ударите му са много силни" . " Сега непременно трябва да победя за да не разочаровам треньора а и е много гот да си шампион". "Дали тренирах достатъчно?Имам ли сили да победя" Чувствата пък ти нашепват: " Ами ако този ме нокаутира", " Ами ако ми счупи носа?", " Сигурно ще боли?", " Бесен съм , ще го смажа този!". Този прах ти пречи да видиш ясното отражение в огледалото. Всичко започва когато избършеш прахта от огледалото. След това започва тренировката на пътя око-мозък- крайник. Окото вижда ясно движението на противника, мозъка го осъзнава безмисловно и изпраща команда до нужният крайник за необходимото деиствие за да се защитиш. Нужното движение, само толкова. Ако някой се движи повече от необходимото значи няма БИ.
И накрая всичко свършва с това изречение : "Когато застанеш с меч в ръка срещу своят противник и усетиш че спокойствие изпълва сърцето ти, ще разбереш че нещо си постигнал". За да бъде завършено Бойното изкуство е нужно да има смелост, да има кураж , да има бунтарски дух готов на всичко, да има себеотрицание. Себеотрицание значи да отречеш себе си, да бъдеш готов да умреш в името на победата. Няма по страшен войн от този който е готов да умре! Ако направиш всичко това тогава идва Бойното изкуство. Тогава можеш да напишеш роман от буквите които си научил и е без значение с какви букви си го написъл , важна е историята в романа. Тогава можеш да направиш револвера точно и опасно оръжие , а опатроните в него да поразят всяка цел, дори и да убиеш ако е нужно. Тогава ставаш войн!

Така разбирам аз същността на Бойното изкуство и правенето на разни техники , колкото и красиви да са те не е още бойно изкуство без онова вътрешното. Ето такива мисли отприщи в мен горното изречение. Такива изречения ми действат като шут в задника и дават първоначална скорост на мислите ми :))))))))))))))))))))) Затова го написах тук.
Поздрави                                                                                                Сенсей Андреян Иванов