Христо Георгиев с бронз от Световното първенство по киокушин!

Автор Общински спортни имоти

07 October 2013

Страхотен успех за габровския киокушин! Възпитаникът на треньора Андреян Иванов – Христо Георгиев извоюва бронзов медал от Световното първенство по карате киокушин за мъже и жени, организирано от Българската карате киокушин федерация и Световния киокушин съюз. Шампионатът на планетата се проведе през почивните дни в столичната зала „Алена Армеец“ и беше исторически по рода си, тъй като бе първият, който се проведе с идеята да  обедини всички федерации по киокушин. В първенството участваха бойци от Киокушин-кан, IFK, KWF, IBK Budokai, Matsushima Group и All-JapanUnion и за първи път от много години в най-твърдия стил на каратето бяха  излъчени общи шампиони. В битката за призовите места се включиха близо 300 състезатели от 52 държави, а сред официалните гости беше екшън звездата Долф Лудгрен. Христо Георгиев беше част от националния отбор на България и представи страната ни при най-тежките, в категория + 95 килограма. Възпитаникът на сенсей Андреян Иванов си проправи по впечатляващ начин път към полуфиналите, след три победи с ипон. Първата беше срещу представителя на Унгария – Ласло Винце. Христо отказа съперника си с вътрешен лоу кик в редовното време. Преди края на редовните три минути приключи и следващият мач на габровския боец. С удар в корема Христо изкара въздуха на испанеца Кристиян Гарсия Контрерас и го принуди да се оттегли. На ¼ финала националът ни срещна гърка Димитриос Кипиртидис и отново беше убедителен. Двубоят приключи след ефектно попадение с уширо маваши. Добрата серия на Георгиев приключи на ½ финала. Жребият го противопостави на бъдещия световен шампион Артур Тилов от Русия. След редовни три минути и две продължения от по две минути, реферите дадоха предпочитанията си на Тилов, който в последствие се наложи на финала над японеца Масаки Фуджи. Христо се качи на третото стъпало на стълбичката за награждаване, заедно с Данешвар Амирхосеин от Иран, който загуби другия полуфинал.   „Смятам, че това е един много голям успех за Христо. Той тръгна изключително силно в първенството и в момент дори си помислих смело, че отива към титлата. В мача с руснака, който е ставал шампион в абсолютна категория, явно беше респектиран и не показа същата игра, както в първите три срещи. Не излезе със същата стръв. Тилов не му беше удобен противник, скъсяваше дистанцията и общо взето наруши играта на Христо, което му донесе успеха. Няма как обаче да не съм доволен. Христо върви много добре, във възходяща линия и има още къде да се развива. Тепърва ще чакаме още по-големи успехи от него“, коментира след състезанието Андреян Иванов. Главният инструктор на габровския клуб по киокушин пък беше един от тримата български съдии, които имаха честта да ръководят срещи от шампионата. Това беше второ Световно първенство за сенсей Иванов и първо на мъже и жени. Той беше главен рефер в 10 срещи и асистент в още 25. Освен това Андреян беше натоварен с отговорната задача да изпълни ритуалният удар на тайко (барабан) по време на церемонията по официалното откриване на първенството, като успя да впечатли дори японските майстори на киокушина.  От първото световно първенство на Световния киокушин съюз България извоюва общо 12 медала. Титли спечелиха Александра Маринова в категория над 70 килограма и Стилиян Петров в категория до 75 килограма. Сребърни медалисти станаха Николай Йоргов (до 80кг), Емил Сталев (до 80кг) и Александър Команов (до 90кг), а трети места извоюваха Айшегюл Шен (до 55кг), Станислава Бойчева до (55кг), Деян Братков (до 75 кг), Младен Кишев (до 95 кг), Александър Йорданов (до 90 кг), Иван Команов (до 70кг) и Христо Георгиев при най-тежките. В подреждането по нации страната ни отстъпи единствено на Русия. Руснаците взеха 12 титли от първенството.                                                                                                                    Светлозар Гатев

Андреян Иванов ще открие Световното първенство по киокушин в София

Габровско участие ще маркира старта на едно от най-сериозните състезания, които се провеждат в страната ни тази година – Световното първенство по карате киокушин, организирано от Българската карате киокушин федерация и Световния киокушин съюз.

Шампионатът на планетата е тази събота и неделя в столичната зала „Арена Армеец“и ще бъде открит от ръководителите на Световния киокушин съюз - Хацуо Рояма, Люк Холандер и Стив Арнейл, благодарение на които най-твърдият стил в каратето доби своята широка известност в цял свят.

Сериозна роля в официалната церемонията по откриването ще има главният инструктор на габровския клуб по киокушин – сенсей Андреян Иванов, който ще изпълни така популярния и ефектен ритуален удар на барабан, който маркира стартът на всяка една световна надпревара в киокушина. Андреян ще бъде и един от тримата български съдии, които ще имат честта да реферират срещи от Световното първенство.

297 състезатели от 52 държави са заявили участие в първенството и ще демонстрират възможностите си в столичната зала "Арена Армеец" тази събота и неделя. Сред тях ще бъде и габровският боец – Христо Георгиев.

Възпитаникът на Андреян Иванов е част от националния отбор на България и ще представи страната ни при най-тежките. В битката за медалите в категория. 95 килограма ще участват общо 24-ма състезатели, а първият съперник на Христо е унгарецът Ласло Винце. При успех, на 1/8 финал габровският каратист ще играе с испанеца Кристиян Гарсия Контрерас. 

Състезанието ще се излъчва пряко в интернет на http://kyokushin-kan.bg/KWU2013-streaming.html .

Входът е безплатен и за двата състезателни дни, като зрителите ще имат свободен достъп, за да се насладят на битките между най-добрите киокушин бойци в света. Специалисти и организатори са категорични, че първенството ще бъде не само престижно, но и максимално зрелищно. Домакините са подготвили програма, която ще задоволи всички потребности на такъв вид значимо събитие.

                                                                                       
04 October 2013                                                             Светлозар Гатев       

Средният път

Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири. Да се учиш - значи да се променяш. Линията на просветлението е Средният път - линията между противоположните крайности.

                                                                                                                                          Буда

За учителите и учениците

”Постави в една стая всички учители и те ще бъдат съгласни за всичко. Постави техните ученици и те ще спорят за всичко.”
                                                                                                       Брус Лий

Притча за непобедимостта

      Живял някога един велик самурай. Когато станал на възраст, се оттеглил, за да обучава младежите в дзен-будизъм. Въпреки напредналите му години, продължавала да му се носи славата, че никой не може да го победи.
Един ден, обаче се появил воин, решен да отнеме славата на стария самурай. Воинът не бил уважаван противник, защото за него се знаело, че разчита на коварство и провокации за постигането на победа. Изправил се пред стария самурай и му отправил предизвикателство да се срещнат в битка. Учениците на самурая се възмутили от наглото предизвикателство, но старецът спокойно го приел.

В уречения час, местния площад почернял от народ, дошъл да види кой ще излезе победител от тази среща. Щом се изправили един срещу друг, младият воин започнал да обижда и унижава стария учител. Хвърлял камъни по него, заплюл го в лицето, изрекъл множество обиди, обиждал дори предците му... С часове се гаврил, за да го извади от равновесие, но старецът бил непоклатим. Привечер, изтощеният от собствената си злоба воин признал поражението си и се оттеглил.

Тогава, учениците, които цял ден със свити от гняв и възмущение сърца наблюдавали поругаването на славния самурай, се събрали около него и го попитали:

- Учителю, как можахте да изтърпите това? Защо не влязохте в двубой да защитите честта си, дори и с цената на това, да го загубите?

- Ако някой дойде при теб с подарък и ти не го приемеш, чий е подаръкът? - отвърнал обаче старият самурай.

- На този, който го е донесъл. - отговорили учениците.

- Същото важи и за завистта, гнева и обидите. Когато не ги приемеш, продължават да принадлежат на този, който ги носи със себе си!

Сейго Ямадзава – първият самурай, стъпил на българска земя

Чували ли сте името Сейго Ямадзава? Вероятно някои от вас си спомнят как преди време в страницата „Българска история” публикувахме една снимка, на която беше заснет японски благородник – първият самурай стъпил на българска земя. В днешната рубрика „Интересните факти” ще ви разкрием как тази личност от далечния изток се е намесила в историческото развитие на нашата държава. Сейго Ямадзава е роден през първатаполовина на XIX век в Япония, в префектурата Кагошима. Той е бил с благородно потекло и още от малък е показвал едни от най-типичните и висши ценности и характерности на японското общество. Сейго приел самурайския код на честта – бушидо, като своя религия. Известен бил със своята огромна храброст и твърд характер и подобно на други японци от самурайското общество – със страстта си към алкохола. По време на жизнения си път участва в една от най-значимите битки в модерната история на Япония – между войските на феодалния владетел на Чошу и армиите на японския Шогунат. Вследствие на проявите си в боя, Ямадзава е приет в императорската армия. Продължава да жъне военни успехи и се издига до чин майор, след което напуска Нипон за да усъвършенства уменията си в САЩ и Франция.

Именно през 1877г. се замесва и в политиката като японски пратеник в Руската императорска армия. Пристигането му обаче съвпада с началото на Руско-турската освободителна война. Майор Ямадзава е пратен на фронта – разбира се, само като наблюдател. Той става свидетел на няколко сражения и е удивен от смелостта на руските войници, които проливат кръвта си по бойните полета на България. Сейго Ямадзава започва да изпитва онова така далечно за нас и типично за японците чувство на дълг. Той категорично заявява пред командващия руските войски, че иска да вземе участие. От страх с предстоящи скандали с Япония, генерал Затов го кара да подпише следното писмо: „Желая от душа и сърце да участвам в третата атака на Плевенската крепост, в дивизията на белия генерал Скобелев!”. След подписването майорът е назначен за командир на взвод и пратен на бойното поле. В деня на битката той се обръща към подчинените му войници с помощта на един френски преводач с думите:

„Момчета, тъй като аз не говоря руски, а вие не знаете японски, по време на атаката няма да ви давам никакви заповеди. Следете ме и правете това, което аз правя. Имам едно единствено изискване – бъдете бързи като светкавици. Разчитайте повече на своите  щикове и приклади, отколкото на куршумите. Раниците и багажа си оставете тук, в окопите.”.

В началото на боя японецът се явил в своето традиционно бойно облекло, а единственото му оръжие било катаната (самурайският меч). Той се хвърлил смело в атаката на Плевенската крепост. След войната Ямадзава е удостоен с почетен орден от самия руски император. Той отпътува към Азия, където дълги години служи в Китай. При завръщането си в Нипон е награден и му е присъдена благородническата титла барон. Сейго умира през 1897г. от тежко белодробно заболяване.

 Ивета Людмил Димитрови

Историята е доста по-дълга - всъщност турците се стряскат от вида му и крещейки "Жълт дявол" побягват обратно, което се дължало на униформата му и факта, че се виждали само очите му. А една от основните причини за успешната атака е това, че той и войниците, които предвождал, до последно пълзели, докато другите тичали право срещу врага. Тъй като било кално и дъждовно по това време, турците не забелязали пълзящите войници в калта. Те изкочили в последния момент със саби в ръка и така изненадали врага.За благодарност генерал Скобелев го изпраща до Ловеч , на така да се каже безсмислена мисия състояща се в това да поиска подкрепление, което вече е било отказано тъй или иначе.А войниците, които се включват в бойните действия на следващия ден, остават завинаги в Мъртвата долина на град Плевен. Има още детайли свързани с тази история и ако проявявате интерес, мога да ви изпратя от нещата и да допълните статията.

 

 Георги Михайлов · Top Commenter

Чувство за дълг като това на Японците, няма нито един народ. А то ни е толкова "далечно" , защото манталитетът на българите се е променил коренно от Руско-турската война.

 

 

За мотивацията

    

     Когато видиш че си слаб, а срещу тебе има силен човек какъвто искаш да бъдеш и ти- не го копирай, не тренирай така както той, не казвай това е невъзможно аз това не го мога, започни от началото и го настигни после го подмини и му кажи: Благодаря ти аз се страхувах от теб, исках да бъда като теб,но не можех да правя това което правеше ти и започнах отначало, от началото което бях изпуснал/ла винаги когато се изморявах и ми ставаше трудно си мислех за теб и колко по-силен си от мен това ми даваше сила да се изправя и да продължа благодарение на страха, който имах от теб получих волята да стана по-силен дори от теб :) - Габриел Иванов