вторник, 10 май 2016 г.

Брус Лии

”Умът е като плодородна градина, в която всичко засято, цветя или плевели, ще порастне един ден.”

”Ако има Господ, той е вътре в нас. Ти не молиш Господ да получиш някакви неща, а от него зависи вътрешния ти мир.”

”Има много мързеливци по света. Те имат големи, тлъсти кореми. Говорят за ЧИ и нещата, които могат да направят, но не вярват нито в ЧИ, нито в себе си.”

”Обикновеното техническо познание е само началото на Кунг Фу, за да го овладее човек, трябва да усети духът му.”

”Аз не съм учител, аз съм учител-ученик, т.е. имам знанието на учител, но все още се уча. Не вярвам в думата ”учител”, за мен учител е равностоино на това вече да ти затворят ковчега.”

”Когато се огледам около себе си, винаги научавам нещо, и това е да бъдеш винаги себе си, да изразяваш себе си и да имаш вяра в себе си. Не излизайте навън с мисълта да намерите успешна личност и да я копирате. Това сега е много разпространено в Хонк Конг, сякаш винаги са копирали нечии маниери и са били превзети, но те никога не започват от корените и това е грешката им. Как тогава можеш да бъдеш себе си?”

“Ако обичаш живота не си губи времето, защото времето е това, което съставя живота.”

“Истината няма път. Истината е да живееш, следователно, да се променяш.”

”Постави в една стая всички учители и те ще бъдат съгласни за всичко. Постави техните ученици и те ще спорят за всичко.”

“Празнината не е вече празнота, то е свобода, съществуване. То е източника, от който произлиза всичко и в който свършва всичко. То не може да бъде видяно, докоснато или опознато, въпреки че съществува и се използва свободно. То няма форма, размер, цвят и въпреки това всичко , което виждаме, чуваме, чувстваме или докосваме е ”то”. То е отвъд интелектуалното познание и не може да бъде уловено от обикновения ум. Когато изведнъж осъзнаем, че няма бариера и никога не е имало, човек осъзнава, че той е едно с всичко- планините, реките, тревата, дърветата, слънцето, луната, звездите, вселената. Няма вече разделение или бариера между мен и другите, няма вече отчуждение или страх. Осъзнавайки това стигаме до истинското състрадание. Другите хора и неща не са отделно от цялото, тъкмо обратното – всичко е едно цяло.”

“В основата си бойните изкуства означават честно да изразяваш себе си.”

“Не се страхувай от провала. Не провалът, а ниската цел е престъпление. Във великите опити е славно дори да се провалиш.”

“Мислите са материални.”

“По дяволите обстоятелствата, аз създавам възможности.”

“Това, което е, е по-важно от това, което трябва да бъде.”

“Няма граници. Има пречки, но ти не трябва да стоиш там, ти трябва да ги преодолееш. Ако те убие, убило те е. Човек трябва постоянно да подобрява нивото си.”

И за финал – думите на неговия близък приятел, Хърб Джаксън :
“Брус искаше да стане толкова силен, колкото е възможно”.

четвъртък, 25 декември 2014 г.

10-те заповеди на бойните изкуства

1. Уважавай треньора си


Той е отдал живота си на изкуството, което в момента изучавате. Когато той говори, слушайте го. Доверявайте се на неговите техники и оставете годините му опитност да ви променят.

 

2. Уважавайте залата


Това е мястото, на което израстванте, където хората се учат и тренират, за да станат по-добри. Всяка зала си има свои собствени правила. Уважавайте ги и ги спазвайте.

 

3. Уважавайте съотборниците си


Те ще ви помогнат в това пътуване в света на бойните изкуства. Помагайте си един на друг, за да стигнете по-далеч. Освен това внимавайте, когато упражнявате различни техники и избягвайте контузиите.

 

4. Бъдете точни


Тренировките имат график. Спазвайте го. Няма полза за никого, когато треньорът трябва да се връща и повтаря нещо, заради някой закъснял.



 

5. Оставете егото си извън залата


Не е нужно да печелите спарингите постоянно. Понякога може да победите опонента си, друг път вас да ви победят. Това е нормално. Тренировките са именно това - тренировки. Упражняват се техники, разкриват се слаби места и играта се подобрява. Не рискувайте да си направите или причините другиму контузия, смесвайки състезанието с тренировките.

 

6. Не си търсете боя


Ако се забърквате в побоища, това опозорява треньора ви, залата и всички, които се опитват да ви помогнат в израстването в бойните изкуства. Те не са за да пребиете някой на улицата, а за дисциплина, сдържаност и израстване. С по-добра преценка ще можете да избягвате конфронтация.

 

7. Не се страхувайте от конкуренцията


Турнирите са места, където може да тествате уменията си срещу хора, които не са от вашата зала. Участвайте в тях, защото от там има какво да научите. Ако дълго правите спаринги срещу хора от вашата зала, в даден етап ще стигнете до плато. Винаги използвайте възможността да подобрите уменията си. Участието в турнир е голяма стъпка, независимо дали загубите или спечелите.

 

8. Уважавайте опонента си


Той също тренира бойни изкуства. Той също е вложил много време и усилия, за да се подготви за битката срещу вас. Той не е враг. По време на двубоя и двамата научавате нови неща, независимо от крайния резултат.

 

9. Уважавайте другите бойни изкуства


Има много различни бойни изкуства и още повече техни последователи. Ни нито едно от тях не е над другите. Много от бойните изкуства имат сходни техники и еднакви принципи. Но най-важното е, че всички трениращи споделят една и съща цел - да подобрят телата и духа си, чрез изучаваното бойно изкуство.



 

10. Не спирайте да учите


Винаги има какво ново да научите и какво да подобрите. Никое бойно изкуство не е напълно съвършено и никога няма да бъде. Пътят на боеца е едно безспирно учене и постоянно усъвършенстване. Дори и да стигнете до черен колан, винаги има още безброй начини, за да подобрите техниките си.

неделя, 2 март 2014 г.

Киокушин карате - Не просто спорт, а част от живота ми!



Цялата история започна преди 5 години.
Първоначално брат ми тренира. Всеки път ,когато се прибираше от тренировка, той разказваше какво са правили. Беше толкова щастлив, че ми се прииска и аз да изпитам тези чувства. Той ми обеща, че един ден ще ми покаже залата.
Спомням си този ден от Януари 2009, имах музика последен час (на четвъртия етаж на СОУ ”Райчо Каролев” ). С нетърпение чаках да се прибера и да стане време за тренировка. Когато той се прибра, оправи си раница и тръгнахме. Щом стигнахме аз бях толкова притеснена и срамежлива, че вървях след брат ми и не казах думичка. Оглеждах се и виждах, малки и големи, момчета и мъже, и само 2 момичета. Всички те се познаваха, здрависваха се и се шегуваха помежду си. Също така голямо впечатление ми направи и това, с което бяха облечени, приличаше на халат. Но всички бяха толкова самоуверени в себе си и това което преваха. Бяха и много мили! Запознаха се с мен, показаха ми къде да се настаня, за да мога да ги гледам.
При започването на тренировката тези различни хора, които видях отвън просто се промениха. Всички изведнъж пораснаха, станаха сериозни и така възпитани. Не се чуваше нищо, освен гласът на треньора и печката, която бяха включили, защото навън все още беше студено. Да не пропусна да кажа, че всеки който влизаше през вратата беше бос, но още по – голямо впечатление ми направи думичката „УС”, която казваха.
Чудих се какво ли означава. Казваха я когато влизат, когато се поздравяват, когато треньора кажеше нещо и когато излизат, това беше единственото нещо, което казваха.
Самата тренировка беше интересна, правеха упраженения в които синхронът им беше невероятен, а в същото време изпълнени със сила. Когато тренировката приключи брат ми и треньора се приближиха до мен и ме попитаха, какво мисля. Нямах думи, да им опиша всичко това което си мислех, но след вторият им въпрос, дали ще се запиша твърдо отговорих с „ДА”.
Сега идва и времето да Ви разкажа за:
моята първа тренировка:
Брат ми го нямаше, защото той беше в горната група. Трябваше да си набележа някой, от който да гледам какво да правя. Разбира се, избрах това да бъдат момичетата. Бях притеснена и повечето неща ме затрудняваха, но те ми помагаха и се научих.
Първото ми кимоно(това е халата, който ви споменах :D):
Купих си го чисто ново и беше искрящо бяло с бял колан. Когато го облякох имах чувството, че бях закачена на простора, защото беше твърдо и все още не употребявано. Вече бях готова за истинка тренировка. Измъчих се, докато се науча как да си връзвам колана. Чувствах като дете, което не може да си завърже връзките на обувките.
Първият ми удар на боксовата круша:
Това беше момента, в който се спарих много. Гледах другите как удрят. На крушата и се завиваше свят, и изглеждаше сякаш удрят перде. Когато аз ударих, имах чувството, че аз бях пердето, крушата дори и не помръдна. След няколко тренировки и пролята кръв, кокалчетата ми станаха по-силни.
Първият ми изпит:
Той се проведе края на Февруари 2009. В този ден бях много, много притеснена, но в същото време знаех, че ще се справя. Бях облечена с кимоното, а под него бях с блуза с полу - това беше голяма грешка. Изпита беше тежък за мен и много изморителен. Към края имах чувството, че ще припадна. Физическия изпит ме довърши, когато свърших и с последната бройка, и се изправих ми причерня. Но бързо ми премина и продължих. С нетърпение чаках да чуя резултатите, които бяха добри и аз много щастлива, че съм се справила.
Първото ми състезание:
Тук се разочаровах и за първи път от себе си. Имах волята да се справя, бях много мотивирана, но цялото това притеснение надделя. Не се справих от 5 завърших на 4-то място, без никаква победа. Почувствах се ужасно, но продължих да тренирам.
Първият ми лагер:
Беше невероятно! Ще започна от пътуването с приятели. Разходките по плажа. Вечерите където се забавлявахме и си разказвахме истории. И невероятно тежките тренировки, които се провеждаха 3 пъти на ден. Изпита, който държахме накрая. И чувството, когато ти казват името и ти дават грамотата, ме караше да се чувствам удовлетворена.
Имам още много неща, които мога да споделя и да разкажа. Всеки един ден, когато ходих на тренировка, научавах нови и нови неща. Когато съм там забравям за всичко, там аз съм себе си и се чувствам великолепно. Треньорът ми (сенсей) от него съм научила толкова много. Разказвал ми е невероятни истории и ме е научил на много неща. За което много му благодаря!

                                                                                               СИЛВИЯ ОСИКОВСКА

вторник, 8 октомври 2013 г.

Христо Георгиев с бронз от Световното първенство по киокушин!



Автор Общински спортни имоти   
07 October 2013

Страхотен успех за габровския киокушин! Възпитаникът на треньора Андреян Иванов – Христо Георгиев извоюва бронзов медал от Световното първенство по карате киокушин за мъже и жени, организирано от Българската карате киокушин федерация и Световния киокушин съюз. Шампионатът на планетата се проведе през почивните дни в столичната зала „Алена Армеец“ и беше исторически по рода си, тъй като бе първият, който се проведе с идеята да  обедини всички федерации по киокушин. В първенството участваха бойци от Киокушин-кан, IFK, KWF, IBK Budokai, Matsushima Group и All-JapanUnion и за първи път от много години в най-твърдия стил на каратето бяха  излъчени общи шампиони.
В битката за призовите места се включиха близо 300 състезатели от 52 държави, а сред официалните гости беше екшън звездата Долф Лудгрен.
Христо Георгиев беше част от националния отбор на България и представи страната ни при най-тежките, в категория + 95 килограма. Възпитаникът на сенсей Андреян Иванов си проправи по впечатляващ начин път към полуфиналите, след три победи с ипон.
Първата беше срещу представителя на Унгария – Ласло Винце. Христо отказа съперника си с вътрешен лоу кик в редовното време. Преди края на редовните три минути приключи и следващият мач на габровския боец. С удар в корема Христо изкара въздуха на испанеца Кристиян Гарсия Контрерас и го принуди да се оттегли. На ¼ финала националът ни срещна гърка Димитриос Кипиртидис и отново беше убедителен. Двубоят приключи след ефектно попадение с уширо маваши. Добрата серия на Георгиев приключи на ½ финала. Жребият го противопостави на бъдещия световен шампион Артур Тилов от Русия. След редовни три минути и две продължения от по две минути, реферите дадоха предпочитанията си на Тилов, който в последствие се наложи на финала над японеца Масаки Фуджи. Христо се качи на третото стъпало на стълбичката за награждаване, заедно с Данешвар Амирхосеин от Иран, който загуби другия полуфинал.  
„Смятам, че това е един много голям успех за Христо. Той тръгна изключително силно в първенството и в момент дори си помислих смело, че отива към титлата. В мача с руснака, който е ставал шампион в абсолютна категория, явно беше респектиран и не показа същата игра, както в първите три срещи. Не излезе със същата стръв. Тилов не му беше удобен противник, скъсяваше дистанцията и общо взето наруши играта на Христо, което му донесе успеха. Няма как обаче да не съм доволен. Христо върви много добре, във възходяща линия и има още къде да се развива. Тепърва ще чакаме още по-големи успехи от него“, коментира след състезанието Андреян Иванов. Главният инструктор на габровския клуб по киокушин пък беше един от тримата български съдии, които имаха честта да ръководят срещи от шампионата. Това беше второ Световно първенство за сенсей Иванов и първо на мъже и жени. Той беше главен рефер в 10 срещи и асистент в още 25. Освен това Андреян беше натоварен с отговорната задача да изпълни ритуалният удар на тайко (барабан) по време на церемонията по официалното откриване на първенството, като успя да впечатли дори японските майстори на киокушина. 
От първото световно първенство на Световния киокушин съюз България извоюва общо 12 медала. Титли спечелиха Александра Маринова в категория над 70 килограма и Стилиян Петров в категория до 75 килограма. Сребърни медалисти станаха Николай Йоргов (до 80кг), Емил Сталев (до 80кг) и Александър Команов (до 90кг), а трети места извоюваха Айшегюл Шен (до 55кг), Станислава Бойчева до (55кг), Деян Братков (до 75 кг), Младен Кишев (до 95 кг), Александър Йорданов (до 90 кг), Иван Команов (до 70кг) и Христо Георгиев при най-тежките. В подреждането по нации страната ни отстъпи единствено на Русия. Руснаците взеха 12 титли от първенството.

                                                                                                                   Светлозар Гатев

Андреян Иванов ще открие Световното първенство по киокушин в София


Габровско участие ще маркира старта на едно от най-сериозните състезания, които се провеждат в страната ни тази година – Световното първенство по карате киокушин, организирано от Българската карате киокушин федерация и Световния киокушин съюз.


Шампионатът на планетата е тази събота и неделя в столичната зала „Арена Армеец“и ще бъде открит от ръководителите на Световния киокушин съюз - Хацуо Рояма, Люк Холандер и Стив Арнейл, благодарение на които най-твърдият стил в каратето доби своята широка известност в цял свят.
Сериозна роля в официалната церемонията по откриването ще има главният инструктор на габровския клуб по киокушин – сенсей Андреян Иванов, който ще изпълни така популярния и ефектен ритуален удар на барабан, който маркира стартът на всяка една световна надпревара в киокушина. Андреян ще бъде и един от тримата български съдии, които ще имат честта да реферират срещи от Световното първенство.
297 състезатели от 52 държави са заявили участие в първенството и ще демонстрират възможностите си в столичната зала "Арена Армеец" тази събота и неделя. Сред тях ще бъде и габровският боец – Христо Георгиев.
Възпитаникът на Андреян Иванов е част от националния отбор на България и ще представи страната ни при най-тежките. В битката за медалите в категория. 95 килограма ще участват общо 24-ма състезатели, а първият съперник на Христо е унгарецът Ласло Винце. При успех, на 1/8 финал габровският каратист ще играе с испанеца Кристиян Гарсия Контрерас. 


Състезанието ще се излъчва пряко в интернет на http://kyokushin-kan.bg/KWU2013-streaming.html .
Входът е безплатен и за двата състезателни дни, като зрителите ще имат свободен достъп, за да се насладят на битките между най-добрите киокушин бойци в света. Специалисти и организатори са категорични, че първенството ще бъде не само престижно, но и максимално зрелищно. Домакините са подготвили програма, която ще задоволи всички потребности на такъв вид значимо събитие.
                                                                                       
04 October 2013                                                             Светлозар Гатев       

понеделник, 19 август 2013 г.

Средният път

Ако натегнеш много струната - ще се скъса, ако я оставиш хлабава - няма да свири. Да се учиш - значи да се променяш. Линията на просветлението е Средният път - линията между противоположните крайности.
                                                                                                                                          Буда

За учителите и учениците

”Постави в една стая всички учители и те ще бъдат съгласни за всичко. Постави техните ученици и те ще спорят за всичко.”
                                                                                                       Брус Лий