10-те заповеди на бойните изкуства

1. Уважавай треньора си

Той е отдал живота си на изкуството, което в момента изучавате. Когато той говори, слушайте го. Доверявайте се на неговите техники и оставете годините му опитност да ви променят.

 

2. Уважавайте залата

Това е мястото, на което израстванте, където хората се учат и тренират, за да станат по-добри. Всяка зала си има свои собствени правила. Уважавайте ги и ги спазвайте.

 

3. Уважавайте съотборниците си

Те ще ви помогнат в това пътуване в света на бойните изкуства. Помагайте си един на друг, за да стигнете по-далеч. Освен това внимавайте, когато упражнявате различни техники и избягвайте контузиите.

 

4. Бъдете точни

Тренировките имат график. Спазвайте го. Няма полза за никого, когато треньорът трябва да се връща и повтаря нещо, заради някой закъснял.



 

5. Оставете егото си извън залата

Не е нужно да печелите спарингите постоянно. Понякога може да победите опонента си, друг път вас да ви победят. Това е нормално. Тренировките са именно това - тренировки. Упражняват се техники, разкриват се слаби места и играта се подобрява. Не рискувайте да си направите или причините другиму контузия, смесвайки състезанието с тренировките.

 

6. Не си търсете боя

Ако се забърквате в побоища, това опозорява треньора ви, залата и всички, които се опитват да ви помогнат в израстването в бойните изкуства. Те не са за да пребиете някой на улицата, а за дисциплина, сдържаност и израстване. С по-добра преценка ще можете да избягвате конфронтация.

 

7. Не се страхувайте от конкуренцията

Турнирите са места, където може да тествате уменията си срещу хора, които не са от вашата зала. Участвайте в тях, защото от там има какво да научите. Ако дълго правите спаринги срещу хора от вашата зала, в даден етап ще стигнете до плато. Винаги използвайте възможността да подобрите уменията си. Участието в турнир е голяма стъпка, независимо дали загубите или спечелите.

 

8. Уважавайте опонента си

Той също тренира бойни изкуства. Той също е вложил много време и усилия, за да се подготви за битката срещу вас. Той не е враг. По време на двубоя и двамата научавате нови неща, независимо от крайния резултат.

 

9. Уважавайте другите бойни изкуства

Има много различни бойни изкуства и още повече техни последователи. Ни нито едно от тях не е над другите. Много от бойните изкуства имат сходни техники и еднакви принципи. Но най-важното е, че всички трениращи споделят една и съща цел - да подобрят телата и духа си, чрез изучаваното бойно изкуство.



 

10. Не спирайте да учите

Винаги има какво ново да научите и какво да подобрите. Никое бойно изкуство не е напълно съвършено и никога няма да бъде. Пътят на боеца е едно безспирно учене и постоянно усъвършенстване. Дори и да стигнете до черен колан, винаги има още безброй начини, за да подобрите техниките си.

Киокушин карате - Не просто спорт, а част от живота ми!

Цялата история започна преди 5 години.
Първоначално брат ми тренира. Всеки път ,когато се прибираше от тренировка, той разказваше какво са правили. Беше толкова щастлив, че ми се прииска и аз да изпитам тези чувства. Той ми обеща, че един ден ще ми покаже залата.
Спомням си този ден от Януари 2009, имах музика последен час (на четвъртия етаж на СОУ ”Райчо Каролев” ). С нетърпение чаках да се прибера и да стане време за тренировка. Когато той се прибра, оправи си раница и тръгнахме. Щом стигнахме аз бях толкова притеснена и срамежлива, че вървях след брат ми и не казах думичка. Оглеждах се и виждах, малки и големи, момчета и мъже, и само 2 момичета. Всички те се познаваха, здрависваха се и се шегуваха помежду си. Също така голямо впечатление ми направи и това, с което бяха облечени, приличаше на халат. Но всички бяха толкова самоуверени в себе си и това което преваха. Бяха и много мили! Запознаха се с мен, показаха ми къде да се настаня, за да мога да ги гледам.

При започването на тренировката тези различни хора, които видях отвън просто се промениха. Всички изведнъж пораснаха, станаха сериозни и така възпитани. Не се чуваше нищо, освен гласът на треньора и печката, която бяха включили, защото навън все още беше студено. Да не пропусна да кажа, че всеки който влизаше през вратата беше бос, но още по – голямо впечатление ми направи думичката „УС”, която казваха.
Чудих се какво ли означава. Казваха я когато влизат, когато се поздравяват, когато треньора кажеше нещо и когато излизат, това беше единственото нещо, което казваха.

Самата тренировка беше интересна, правеха упраженения в които синхронът им беше невероятен, а в същото време изпълнени със сила. Когато тренировката приключи брат ми и треньора се приближиха до мен и ме попитаха, какво мисля. Нямах думи, да им опиша всичко това което си мислех, но след вторият им въпрос, дали ще се запиша твърдо отговорих с „ДА”.
Сега идва и времето да Ви разкажа за:
моята първа тренировка:
Брат ми го нямаше, защото той беше в горната група. Трябваше да си набележа някой, от който да гледам какво да правя. Разбира се, избрах това да бъдат момичетата. Бях притеснена и повечето неща ме затрудняваха, но те ми помагаха и се научих.

Първото ми кимоно(това е халата, който ви споменах :D):
Купих си го чисто ново и беше искрящо бяло с бял колан. Когато го облякох имах чувството, че бях закачена на простора, защото беше твърдо и все още не употребявано. Вече бях готова за истинка тренировка. Измъчих се, докато се науча как да си връзвам колана. Чувствах като дете, което не може да си завърже връзките на обувките.

Първият ми удар на боксовата круша:
Това беше момента, в който се спарих много. Гледах другите как удрят. На крушата и се завиваше свят, и изглеждаше сякаш удрят перде. Когато аз ударих, имах чувството, че аз бях пердето, крушата дори и не помръдна. След няколко тренировки и пролята кръв, кокалчетата ми станаха по-силни.

Първият ми изпит:
Той се проведе края на Февруари 2009. В този ден бях много, много притеснена, но в същото време знаех, че ще се справя. Бях облечена с кимоното, а под него бях с блуза с полу - това беше голяма грешка. Изпита беше тежък за мен и много изморителен. Към края имах чувството, че ще припадна. Физическия изпит ме довърши, когато свърших и с последната бройка, и се изправих ми причерня. Но бързо ми премина и продължих. С нетърпение чаках да чуя резултатите, които бяха добри и аз много щастлива, че съм се справила.

Първото ми състезание:
Тук се разочаровах и за първи път от себе си. Имах волята да се справя, бях много мотивирана, но цялото това притеснение надделя. Не се справих от 5 завърших на 4-то място, без никаква победа. Почувствах се ужасно, но продължих да тренирам.

Първият ми лагер:
Беше невероятно! Ще започна от пътуването с приятели. Разходките по плажа. Вечерите където се забавлявахме и си разказвахме истории. И невероятно тежките тренировки, които се провеждаха 3 пъти на ден. Изпита, който държахме накрая. И чувството, когато ти казват името и ти дават грамотата, ме караше да се чувствам удовлетворена.

Имам още много неща, които мога да споделя и да разкажа. Всеки един ден, когато ходих на тренировка, научавах нови и нови неща. Когато съм там забравям за всичко, там аз съм себе си и се чувствам великолепно. Треньорът ми (сенсей) от него съм научила толкова много. Разказвал ми е невероятни истории и ме е научил на много неща. За което много му благодаря!

                                                                                               СИЛВИЯ ОСИКОВСКА