неделя, 13 май 2012 г.

За бойните изкуства

Същността на обучението е постоянство.
Карате-До не е философия,а практика.
То не е издигане по звание и ранг,
а живеене и споделяне.

Монаха-Войн




Има неща,които като ги прочета,ме разстърсват и пораждат поток от мисли в определена посока. Тия неща са като камък хвърлен в спокойно езеро и предизвикват множество кръгове. Това беше одно от тях.Затова и го написах тук,защото ми е интерестно какви дискусии ще предизвика.Моите бяха горе-долу следните:

" Същността на обучението е постоянство" Нека да ви напиша какво пише на сертификатите,които издава Токио Хомбу по Киокушин Карате:
" Докато той има сполучливо завършен основният метод и техника от Карате и освен това разбира основната,първичната истина ,и духовна сила включително,Председателят на японското Карате Киокушинкай с настоящото му присъжда ранг от ..1-ви Дан.. . Оттук нататък той обещава да продължава да подобрява своята физика,дух и морал чрез постоянно изучаване и практикуване на това бойно изкуство."
Когато го прочетох бях потресен.Основната дума тук е "ДОКАТО"! Не завинаги - само докато имаш тия качества! Докато имаш нужната техника имаш тоя ранг. Гогато спреш и я загубиш -вече не! Докато имаш нужното разбиране си 1-ви Дан, ако го загубиш -не! Докато имаш духовната сила да,загубиш ли я - не! Това е постоянен процес. Прекъснеш ли го вече не си същият. Вече не си това което си бил. Вече бойното изкуство е само в главата ти.Вече е само спомен. Живееш на стари лаври и спомени."Същостта на обучението е постоянство"! Малко преди да почине Сосай/основател/ Масутацу Ояма остави на своите последователи и приятели един девиз:
" Осу но сейшин " - духът ная постоянството.Това казва всичко.

"Карате-До не е философия,а практика." Разбира се,че всяко Бойно ИЗКУСТВО си има своята философия и теория.Своят морал и свой дух. Иначе се превръша в метод за побой /както каза някой по-горе/. Само че този ,който го е написал е имал в предвид,че същостта е в самото правене а не в безкраиното теоретизиране.Бойното изкуство е практиката а не безкраиното говорене и разсъждение. Само чрез практикуване можеш да разбереш какво е БИ. Само ако водиш битка,можеш да разбереш какво се случва по време на бой. За да се научиш да плуваш,трябва да влезеш във водата.
Веднъж един странник влязал в един будистки манастир и видял игуменът да мете двора.
- Защо Вие метете двора,не може ли да наредите на някой монах да го направи. - попитал странника.
- А как тогава ще разбера какво е да метеш? - отвърнал игуменът.

Не философия ,а практика.

"То не е издигане по звание и ранг." Целта не е да вземаш Данове и черни пояси. Целта не е чрез черният пояс да получиш власт и да командваш тия под теб. Целта не е чрез черният си колан да си направиш някакъв клуб и да печелиш от такси и от всичко свързано с това. Това е опорочаването на БИ в България за което говори Славо.
Веднъж попитаха Шихан Колинс :" Шихан,за колко време може да се вземе черен колан?"
- Ако толкова ти трябва,върви в магазина и си купи един.-каза той.

Наистина,защо не си купуват от магазина? Защото е важно умението,което се крие зад този пояс.Важно е правенето.Важно е знанието. Не е важно какъв цвят парцал ще си вържеш на кръста,а кой си ти! Каква личност си! Не е важно "издигането по звание и ранг", а умението/моженето/,което си придобил. Брус Лии казва:" В моята школа няма цветни колани.Когато влезеш в залата трябва да разбереш кой е черен пояс и кой бял,по това което правят."

"... а живеене и споделяне" Същността на БИ е да го изживяваш. Когато си в Доджо и практикуваш,в даденият отрязък на живота си ти изживяваш бойнито изкуство. Тия два часа ти живееш бойно изкуство.Утре още два часа.В другиден .............. Така бойното изкуство става живеене. Когато си в Доджо отново и отново.Отново се върнахме в началото - постоянството.Живеенето. Когато живееш в Карате се наричаш каратист.Докато живееш в Карате си каратист, спреш ли ,вече не.Няма я същността. И накрая "споделяне". Когато си в Доджо и живееш,с теб има и други,които спожелят с теб своята частица ит жовота си. По същият начин както споделяш друга част от живота си с родителите,жената,децата ........
В доджо има споделяне и на трудностите,болката,тъгата от загубата и радостта от победата. Споделяне и на знанието.Но това не е най-важното. Недейте да бъдете настроени хищнически и отивайки в Доджо да очаквате само да получавате,да вземате.В Доджо трябва да има " живеене и споделяне"


Поздрави                                                                            Сенсей Андреян Иванов

За врагът

"Никога не си избирай неподходящ враг,защото ще трябва да научиш същите стратегии,същите хитрости като на твоя враг-иначе няма да можеш да се бориш с него.Избирай си враг ,който е мъдър , така че за да се бориш с него, да трябва да станеш мъдър.Избери си интелигентен враг,защото ще трябва да си интелигентен ,за да се бориш с него.Избери си врага,като много добре помниш .че като се бориш с него , ще станеш като него.Дали ще бъдеш победен ,или ще победиш,това е на второ място. Най-важната ти грижа трябва да бъде изборът на подходящ враг.Ако нямаш враг , ти нямаш предизвикателство. Това ще премахне всички предизвикателства да си по силен ,да си много добър във воюването,да си умен,да си буден за възможностите."

Сега усъзнах някой нещя ,които са се случили с мен през годините.Или може би съм го разбирал подсъзнателно но сега се оформи в главата ми като констатация. Това горе е толкова вярно че няма дори една дума ,която да не е истина. Тези в Доджо ,които не подбират противниците си за спаринга според силата им а се бият с всички и ако умишленно търсят спарингите с най силните, израстват и един ден стават силни като тях. А тези ,които по всевъзможни причини бягат от спаринга ,или ако се бият гледат да е с по-слабите, си остават слаби. Когато водиш бой със силен ,опитен и умен противник ,неменуемо трябва и ти да станеш по-силен, по опитен и по-умен за да можеш въобще да водиш бой с него.В противен случай боят свършва бързо!А за да го победиш ще треябва да го надминеш в тия му качества. Така ставаш като него.
Когато започнах да се състезавам бях вече "стар" за начинаещ. Бях на 24 год.Но не пропуснах нито едно състезание ,което се организираше. Така още учеики се .жребият ме изпращаше срещу вече утвърдени и силни бойци.Аз естественно губех ,но битките с тези хора ми дадоха много през всичкото това време. Аз не съм ги избирал тогава ,животът го правеше вместо мен, но сега се радвам че съм имал такива противници.Сега всички тия "противници" са ми приятели и смея да се надявам че съм един от тях.

                                                                                         Сенсей Андреян Иванов

събота, 12 май 2012 г.

Монаха-Воин

Влязох през вратата на храма и в очакване се поклоних,преди да помоля за наставленията на учителя.
- Бих искал да ме вземеш при себе си.-казах аз ,представен от един от учениците с черен колан.
- Защо си дошъл? - попита учителят.
- Дойдох да усвоя изкуството да браня себе си.-отвърнах.
- А кое себе си искаш да браниш? - попита ме отново той,все едно че първият му въпрос беше останал без отговор.
Монаха-Войн


Проблемите идват от това ,с какво се отъждествява човек.Ако попиташ някой: "Кой си ти?",ще последва: "Аз съм мъж","Аз съм българин/американец,турчин/", "Аз съм бизнесмен","Аз съм световен шампион по карате". И така без край.Аз съм това,аз съм онова.Проблемите вече са налице.Щом съм мъж,значи съм нещо по-вече от жените и те трябва да се съобразяват с мен. Ако пък съм ГОЛЯМ мъж-всички трябва да се съобразяват с мен. Щом съм българин,значи трябва да мачкам циганите или или какъвто там доиде.Другите пък им се ще да мачкат мен/щото съм българин/.Щом съм бизнесмен,значи имам много пари.Тогава другите трябва да ми слугуват и да ми се мазнят.Трябва да печеля повече от другите бизнесмени.Те обаче искат да печелят повече от мен.Аз пък ще им попреча.Те пък ще пречат на мен.
Щом съм световен шампион по карате,значи съм най-великия боец на света.Всички трябва да ме уважават и почитат.Всички останали бойци и бойни изкуства не струват. Да ама според шампионите на другите бойни изкуства не струвам аз.Аха,ама аз ще им покажа кой не струва.Те пък ще ми покажат на мен.
Някой по-горе говореше за его.Правилно,само че егото не е само едно в даденият човек.Всеки има толкова его-та,с колкото неща се отъждествява.И всяко носи своите си проблеми и конфликти.Човек се държи по начина ,по който го възприемат околните.И в тази връзка околните влияят на нашите деиствия.Ако някой е известен в града си като голям бизнесмен,той непременно се държи като такъв,за да запази имиджа си.Същият човек обаче,ако отиде някъде където никой не го познава/сам за да няма кой да му подхранва его-то/ще се държи по съвсем друг начин.Наблюдавал съм го това явление.
Всички тия его-та водят до конфликти с его-тата на околните.Не рядко в тези конфликти даденото его те подтиква да се наложиш със сила.Не само да се наложиш,его-то може да те заблуди,че ти се защитаваш и така да оправдае използваната сила.Само че ТО е в основата на конфликта.
Човек е ДУША.Човекът не е това тяло.Това е истината.Душата идва,ползва тялото,както ползваме автомобила си и след време си отива.Към следващият "автомобил". Когато душата/от незнание/започне да се отъждествява с тялото,професията,народността и т.н. - започват конфликтите.
Всичко това казва маисторът на кандидат ученика с онова "А кое себе си искаш да браниш?" И този ученик след време го е разбрал.И се е превърнал в "Монаха-войн".И сега го разказва на нас и ние да го разберем.И ние да станем Монах-войн.Защо монах ли? Ами защото,когато разбере някой неща ,войнът става като монаха.Не че носи расо и не непременно се моли по цял ден.Защото в сърцевината на разбиранията си,в своята същност двамата са едно и също.Качественно са еднакви.Войнът е бил стебро и е станал злато.Монахът е бил бронз и е станал злато.Сега са еднакви в разбирането си.

За същността на бойното изкуство

" Когато застанеш с меч в ръка срещу своят противник и усетиш че спокойствие изпълва сърцето ти , ще разбереш че нещо си постигнал"

Това е една Японска поговорка за Кендо.




За мен това изречение изказва точно изтинският смисъл на Бойните изкуства. Всички обръщат внимание само на външните/видимите/ изяви , каквито се явяват изпълненията на съответните техники.Всяко БИ си има своите техники и във всяко Доджо се тренира различна техника. Но това си е само техника. Всички тези удари,блокове, стъпки са като буквите. Научаваш даден удар и си "научил как се пише буквата А" . После учиш "Б", "В" и т.н. След това се учиш да ги пишеш по красиво/силно/. После се учиш да пишеш думи/правиш комбинации/. И много хора спират до тук до тук. Но това са си само думи, това си е само техника. Без значение дали пишеш на Латински или на Кирилица , или с Йероглифи - това са си само букви и думи. Без значение е как правиш ритник напред , дали като в Шотокан или като в Киокушин , или като в Тай-чи , това си е само една техника. Нужно е още нещо за да стане бойно изкуство и тази техника да си изпълни предназначението. Всяка техника е като патрон в барабана на револвера , но е нужен човек да се прицели и да натисне спусака за да стане оръжие и най-важното да му стиска да го направи.Иначе си остават просто патрони.Така че в края на краищата да изпълняваш дадени техники не значи че правиш бойно изкуство.Те са само средството за да го направиш.
Същината на Бойното Изкуство е това което се случва вътре в тебе. В душата ти, в ума ти и в сърцето ти. Умът командва тялото, сърцето му дава куража да го прави ,а душата/духът/ обединява всичко в едно цяло и изгражда характера/същността/ на човека.
Всичко започва когато се научиш да изчистваш мозъка си от всякакви мисли и чувства. Мислите и чувствата са като прахта по огледалото. В началото си мислиш: " Този е много голям,сигурно ударите му са много силни" . " Сега непременно трябва да победя за да не разочаровам треньора а и е много гот да си шампион". "Дали тренирах достатъчно?Имам ли сили да победя" Чувствата пък ти нашепват: " Ами ако този ме нокаутира", " Ами ако ми счупи носа?", " Сигурно ще боли?", " Бесен съм , ще го смажа този!". Този прах ти пречи да видиш ясното отражение в огледалото. Всичко започва когато избършеш прахта от огледалото. След това започва тренировката на пътя око-мозък- крайник. Окото вижда ясно движението на противника, мозъка го осъзнава безмисловно и изпраща команда до нужният крайник за необходимото деиствие за да се защитиш. Нужното движение, само толкова. Ако някой се движи повече от необходимото значи няма БИ.
И накрая всичко свършва с това изречение : "Когато застанеш с меч в ръка срещу своят противник и усетиш че спокойствие изпълва сърцето ти, ще разбереш че нещо си постигнал". За да бъде завършено Бойното изкуство е нужно да има смелост, да има кураж , да има бунтарски дух готов на всичко, да има себеотрицание. Себеотрицание значи да отречеш себе си, да бъдеш готов да умреш в името на победата. Няма по страшен войн от този който е готов да умре! Ако направиш всичко това тогава идва Бойното изкуство. Тогава можеш да напишеш роман от буквите които си научил и е без значение с какви букви си го написъл , важна е историята в романа. Тогава можеш да направиш револвера точно и опасно оръжие , а опатроните в него да поразят всяка цел, дори и да убиеш ако е нужно. Тогава ставаш войн!

Така разбирам аз същността на Бойното изкуство и правенето на разни техники , колкото и красиви да са те не е още бойно изкуство без онова вътрешното. Ето такива мисли отприщи в мен горното изречение. Такива изречения ми действат като шут в задника и дават първоначална скорост на мислите ми :))))))))))))))))))))) Затова го написах тук.
Поздрави                                                                                                Сенсей Андреян Иванов

За боят

" Изкуството на боя се гради върху Осемте триграми и Петте елемента. По време на бой се използват само Те. Всичко друго е само за развиване на координацията.Въпреки това е възможно прилагането на конкретен боен приьом, но това означава че опонентът ти е слаб боец.Единственно във въртешният бой няма канон. Има творчество.Ситуацията определя деиствието.Никога не се знае с какъв приьом ще въздействаш.Той идва спонтанно от вътре.Естественно движение - диктувано от твоята вътрешна природа.Точно затова врагът не може да предвиди какво ще направиш."

Когато човек влезе в Доджо започва да се пита какво е всъщност Карате? Какво трябва да науча? Каква е крайната цел на това дето го уча тука? Много хора остават с впечатлението че Карате е техниките , които с толкова усилия изучават една по една и колкото повече техники научават , колкото повече кати могат да правят ,толкова започват да си мислят че са напреднали в карате. А тези ,които правят най-красиво техниките ,тези които удрят най-силно по чувала си мислят че са най-добрите в цялото Доджо. Само дето по някое време усещат че нещо им липсва. Нещо не е както трябва. Нещо не достига. И това най-добре се усеща по време на спаринг или състезание.И тогава отново идва въпросът : Какво не правя както трябва? Какво е Карате?
Веднъж един ученик отишъл при своя учител по Дзен и го попитал : "Учителю , какво е Дзен?" Оня му праснал един шамар и невъзмутимо си продължил по пътя. Друг един учител на същият въпрос отговорил : "Когато съм гладен - ям , когато ми се спи - спя." Много ясно са го казали , ако имаш уши да го чуеш. Дзен не е наука че да го обясняваш. Не е някакво знание че да го научиш от учебника. Дзен е вътрешно състояние на усещане и възприемане. Вътрешно състояние на тотално възприемане на всеки един миг от живота ти. Когато ти ударят шамар боли. Ти чувстваш болката , но неможеш да обясниш какво чувстваш. Просто чувстваш. И същността на Карате е като Дзен. Затова и в Япония казват че Карате и Дзен е едно и също нещо. А сега сутрите :))))))))))))

" Изкуството на боя се гради на Осемте триграми и Петте елемента. По време на бой се използват само те."
Не знам какво е това. Предполагам че това са шифрованите названия на определени техники за удряне блокиране и т.н. и принципите за тяхното използване. По време на бой се използват удари и ритници , няма как иначе да стане. И се използват само те.
"Всичко друго е само за развиване на координацията"
Всички така наречени хватки ,които се изучават: Ако някои ти посегне така , ти ще направиш така. Ако някой те хване за ревера например , ти му хващаш китката и му извиваш ръката.Ако някой ти посегне с нож отгоре , ти блокиташ така , след това го удряш така. И т.н. и т. н. знаете за какво говоря. Всичко това е умряла работа . Няма живот в него. Не става така в реалният бой. Не можеш да прилагаш тези заучени приьоми. Това е просто за развиване на координацията.
"Въпреки това е възможно прилагането на конкретен боен приьом , но това означава че опонентът ти е слаб боец"
Да ,възможно е. Ако хванеш на пътя някой , който си няма понятие от спорт въобще , можеш да приложиш някоя от заучените комбинации.Ако хванеш някой новобранец в Доджо можеш да му приложиш някоя "хватка" , но това само показва че с тези хора и без това не е имало нужда да се биеш.
"Единственно във вътрешният бой няма канон.Има творчество"
В реалният бой няма правила и закони /канони/. Няма закон на даден удар да отвръщаш по строго определен начин. Няма заучени комбинации. След като си тренирал достатъчно време. Всичко това трябва да остане зад теб. Да не мислиш за това какви удари ще използваш. Да забравиш за заучените комбинации. Остава само възприемането , чувстването и реакцията. Става като Дзен. Не можеш да обясниш защо си действал така. Просто си действал и си сътворил тези движения. Сътворил си този бой. Действал си спонтанно и всичко просто се е случило. Това значи вътрешен бой. Движенията да идват някъде отвътре в теб. На едно място Брус Лии каза : "Бойното изкуство е физическо проявление на движението на човешката душа" Не мога да намеря по-добри думи да обясня това .
" Ситуацията определя действието.Никога не се знае с какъв приьом ще въздействаш.Той идва спонтанно от вътре..Естественно движение - диктувано от твоята вътрешна природа."
Това е Карате. Истинското карате е в главата и в сърцето ти. Разбира се не може без самите техники. Те са твоето оръжие. Те са средството с което водиш боя. Само че техниките стават бойно изкуство когато дойде това отвътре. Когато действаш спонтанно срещу дразнението по начин който и ти самият не си знаел че ще приложиш. Когато се бие душата ти а не с разумът.
"Тогава врагът не може да предвиди какво ще направиш " И тогава ти ще постигнеш истинският смисъл на Бойното изкуство - да победиш , да се защитиш , да спасиш ,да предотвратиш , да запазиш мира. Тогава ще придобиеш истинска сила и тази сила ще те направи спокоен, уравновесен ,уверен , справедлив , способен да прощава и способен да отстоява и ще бъдеш здрав. И чрез всичко това да живееш по-добре. Това е карате.
                                                                                             Сенсей Андреян Иванов

Войнът

" Войнът непрестанно се среми да стане по-добър. Всеки удар крие в себе си векове на мъдрост и медитация.Всеки удар трябва да притежава силата и сръчността на войните от миналото,които и досега продължават да благославят борбата.Всеки ход на битката е съобразен с ходовете,които предишните поколения са се опитали да предадат чрез традицията.
Войнът усъвършенства красотата на своите удари."
                                                                                                      Паулу Куелю


"Войнът непрестанно се среми да стане по-добър"
Постоянството е едно от най-важните неща в Бойните изкуства но това вече го дискутирахме в една друга тема. Непрестанният стремеж за усъвършенстване, постоянните усилия в сремежа си да стане все по-добър и по-добър в това което прави, това е нещото което отличава войнът на пътя на Бойните изкуства от бияча. Ако беше само желанието да се научи да се бие и да побеждава себеподобните си,войнът нямаше да посвещава на тренировки десетки години, и две години щяха да са достатъчни за да се научи да бие хората по пътищата.И след това не е нужно да се продължава, умението да бие щеше да си го има вече и то ще му върши работа в 90% от случаите. Непрестанният стремеж да става все по-добър кара войнът да продължава година след година. И постоянното усъвършенстване прави начина му на бой изкуство. Веднъж Шихан Хауърд Колинс каза: "Старая се всичко което мога да правя да го правя по най-добрият възможен начин". Но границата никога неможе да бъде достигната.Винаги може и по-добре. Това е нещото което кара войнът да постоянства в своето усъвършенстване.

"Всеки удар крие в себе си векове на мъдрост и медитация"
Техниките които учим не ги е измислил нашият инструктор. Той ги е научил от своя,а той от своя,той пък от своя........ и така хилядолетия назад във времето.Представяте ли си колко милиони хора са ги практикували тези техники за да стигнат сега до нас през вековете.Някой преди много,много време ще трябва да ги е измислил тези удари,ритници и т.н. И то не само един човек.Един е измислил това,друг-друго. Един е открил една тайна,друг-друга и така "векове на мъдрост и медитация". Удивително е как много знания на човешката цивилизация са се загубили през времето а Бойното изкуство се е предало през поколенията. Удивително ще бъде ако след хиляда години нас ни няма но успеем да останем като бримки от този процес.

"Всеки удар трябва да притежава силата и сръчността на войните от миналото, които и досега продължават да благославят борбата"
Поколение след поколение са се стремяли да усъвършенстват бойните си техники , силата и ловкостта на ударите си.Така Бойното изкуство е придобило смисъл и качество. Сегашното поколение също трябва да се среми към всичко най-добро постигнато от тези преди нас. Уменията на бойците сега не трябва да отстъпват в нищо на онези преди ,за да бъде предадено нататък нещо смисленно и качественно а не с времето БИ да бъде изродено и загубено за хората на бъдещето. А войните от миналото и досега благославят борбата защото техният дух е още жив в това което са оставили и във всяко движение което правим. Техният дух е жив и затова първият поклон който правим в Доджо е към тях за да им благодарим.

"Всеки ход на битката е съобразен с ходовете,които предишните поколения са се опитали да предадат чрез традицията"
Всичко това което правим сега,някога е правено от някой друг. Ние не измисляме нищо,или поне не кой знае какво невиждано нещо.Просто вплитаме душата си в това и душата ни твори чрез него.Художникът не е измислил боите но това което е сътворил чрез душата си е изкуство.Така че всеки ход,всяка стратегия в битката ни е в наследство от предишните поколения.Тук има и една интерестна дума: "ОПИТАЛИ да предадат чрез традицията". Опитали но не винаги успявали. Много неща измислени и правени от някого са се загубили след това. Не винаги учениците им са можели да разберат всичко.Не винаги това което е правил учителят е било по силите и на учениците му.Така че много неща са се загубили. Но те са се "опитали" да го предадат и то чрез традицията,защото ако я нямаше традицията всичко щеше да е загубено.

"Войнът усъвършенства красотата на своите удари".
Тук има нещо което разбрах чак сега. Винаги съм твърдял че техниките в БИ трябва да са ефективни а не красиви. Трябва да вършат работа а не да бъдат за красота.Само че не съм бил съвсем прав. В стремежът си да направи своите удари красиви войнът създава изкуството. Стремежът към идеала е стремежът към красота. А така или иначе правилната техника от самосебе си става красива. Правилното и красивото вървят ръка за ръка в БИ.

                                                                                                 Сенсей Андреян Иванов

За философията в Киокушин

Това е Доджо кун - клетвата ,която всеки дава в сърцето си и пред съвестта си , а и пред вечно живият дух на Сосай Ояма , когато започва да практикува Киокушинкай карате. В Япония тази клетва се произнася преди всяка тренировка. На Запад е по-различно , но всеки трябва да се замисли върху нейният смисъл!


ДОДЖО КУН

Ние ще тренираме нашите тела и сърца за твърд и непоклатим дух.

Ние ще следваме истинският смисъл на Бойният път , така че след време нашите сетива ще са нащрек.

С истинска сила ние ще се стараем да възпитаваме дух на самоотверженост.

Ние ще съблюдаваме правилата на учтивостта , ще уважаваме нашите по-старши и ще се въздържаме от насилие.

Ние ще следваме нашите традиции и никога няма да забравяме истинската добродетел на смирението.

Ние ще се стараем към мъдрост и сила и няма да търсим други желания.

През целият наш живот , с дисциплината на Карате , ние ще се стремим да изпълним пътя на КИОКУШИН.


"Ние ще тренираме нашите тела и сърца за твърд и непоклатим дух"

На първо място е усилието.Още преди да си разбрал какво е Карате.Още преди да си усетил истината за Бойното изкуство , идва усилието. Тялото трябва да се пригоди/да стане годно/ да води битки. Без сила ,бързина,ловкост,издържливост,пластичност,твърдист и мекота на тялото не бихме могли да спечелим никоя битка.Така че в началото е усилието да "тренираме нашите тела". Също така трябва да научим нашите тела да правят техниките. Всички тези удари,блокове ,предвижвания. Без тях няма да имаме оръжието с което да водим боят.След това постепенно започваме да тренираме и сърцето си. Без сърце всички техники , цялото това Карате ще остане празно. Без смелост няма Бойно изкуство. Без смелостта и решителността на сърцето , техниките могат да останат непотребни.Сърцето е това,което ти дава куража да направиш нужното в необходимият момент.Телата и сърцата ни трябва да бъдат с твърд и непоклатим дух.Телата,подготвени от тренировките, сърцата -калени в битките трябва да бъдат непоклатими пред всяка опасност, както планината е непоклатима пред силните бури.

"Ние ще следваме истинският смисъл на Бийният път ,така че след време нашите сетива ще са нащрек"

Истинският смисъл на Бойният път.Бойният път не е шоу. Това не са няколко перфектно научени кати ,които да показваме пред хората.Нито пък акробатичните изпълнения ,които имат за сел единственно да забавляват публиката.Нито е средство за печелене на пари.Истинският смисъл на Бойният път е в главата на човек.Промяната която става в главата ти чрез многократните упражнения на тялото.Човек има вродени реакции.Като това да си дръпнеш ръката когато се опариш.Чрез Бойният път се получават придобити реакции.Като това,когато те ритнат по главата,ръката сама да спре удара без да се налага да мислиш за това.Истинският смисъл на Бийният път е да доведеш тези придобити реакции до съвършенство.Сетивата ти/дори и шестото чувство/ да усещат света около теб и да реагираш според случая.И нещо много важно :"СЛЕД ВРЕМЕ нашите сетива ще са нащрек". След време.Не бива да се бърза! Това неможе да стане изведнъж. Нужно е време за да се тренира достатъчно.Нужно е търпение. Търпението е едно от най-важните качества за да стане един човек добър в Боиното изкуство. Нужно е търпение да се повтарят ударите отново и отново. Нужно е търпение за да се научиш да правиш нещата като този,който е преди тебе на Пътя. Това "след време" е най-важното! Трябва да ни стане ясно че всичко ще стане бавно и да се въоръжим с търпение.

"С истинаска сила ние ще се стараем да възпитаме дух на самоотверженост"

"С истинска сила ние ще се стараем.." Когато започваш нещо не е достатъчно само да опиташ. Нужно е с истинска сила да желаеш да го направиш. Много пъти съм чувал репликите"
" - Направи еди какво си.
- Ще опитам.
- Не се опитвай - направи го! "
Такава трябва да бъде нагласата. Ако само опитваш, ти вече си приел възможността да не успееш. Трябва с истинска сила да се стараеш!
".....дух на самоотверженост". Такъв трябва да бъде дъхът на боеца.Самоотвержен. Без да жали себе си.Без да се предава.Без да се огъва от трудностите. Ако инструктора каже да се направят 100 лицеви опори , да ученикът да направи 110. Ако трябва да се направят пет спаринга - да направиш десет. На едно европейско първенство по Киокушин ,един датчанин игра на полуфинал със счупена ръка - това е самоотверженост.Такъв дух трябва със истинска сила да се стараем да възпитаваме.


Ние ще съблюдаваме правилата на учтивоста , ще уважаваме нашите по-старши и ще се въздържаме от насилие"

Ще съблюдаваме ,ще спазваме правилата на учтивостта... . Учтивостта ,културата , доброто поведение сред обществото , уважение към околните това са все неща ,които трябва да бъдат част от живота на практикуващият Карате. Карате дава в ръцете на практикуващият оръжие с което той има известно предимство пред околните и ако той няма уважение към хората и култура на поведение ,може да се превърне в насилник или нещо подобно и при всички случаи няма да бъде пример за подражание.Затова в Доджо човек трябва да бъде възпитаван да спазва правилата на учтивостта.
Помня веднъж как Шихан Колинс след тренировка ,когато всички се пръсваха из града да се позабавляват ,каза : " Внимавайте какво поведение ще имате когато отидете в града. Вие носите този йероглиф и каквото вършите ,каквито сте вие ,такъв е и Киокушин.Всеки един от вас е посланник на Киокушин и от това как се държите в обществото хората ще съдят за това какво е Киокушинкай Карате." Никога не трябва да се забравя това и затова трябва да се ".....съблюдават правилата на учтивостта".
".......ще уважаваме нашите по-старши". Това е част от традицията. Но ние показваме уважение към нашите по-старши не само защото така е прието. Когато започнеш да практикуваш Киокушин виждаш че това никак не е лестно и има много трудности които трябва да преживееш и да преодолееш. И разбираш че тези,които са дошли в Доджо преди тебе ,по-старшите от тебе , вече са ги преживели тези трудности. Те са вървели по този път много преди тебе и всичко през което са минали сега очаква теб. Точно затова те са по-старши от теб.Това което са направили ,това което са научили ,опита който са придобили ги прави по-старши и затова е нужно да ги уважаваме. А показвайки своето уважение ти ги предразполагаш да ти помагат по твоят път.Това е една взаимност.По -старшият е благосклонен към теб и ти предава своят опит, а със своето уважение ти го правиш блакосклонен към теб. Ако не проявиш уважение а се държиш дръзко и нагло , ти разрушаваш тази взаимност и защо тогава да те учи той. И накрая , без уважението ,не само към по-старшите а и към всички практикуващи , би се разрушил истинският дух на Карате в Доджо.
".........ще се въздържаме от насилие" . Насилието винаги е било тема за обширни дебати. Трябва ли да използваш в живота наученото в Доджо , или "мечът винаги трябва да стои в ножницата"? Трябва ли да използваш техниките от Карате за да защитиш себе си или околните ,или е по-добре да избягаш. Има превърженици и на едното и на другото.И двете страни са прави. Тук ключовата дува е "въздържание". Трябва да се въздържаме. Но самото въздържание означава ограничаване , свеждане до минимум- на насилието в случая, но не го отхвърля напълно. Да , лошо е да се биеш за щяло и не щяло , още повече когато си обучен за това.Насилието е грозно нещо ,затова трябва "....да се въздържаме......" от него. Но неизменно животът ни поставя в ситуации в които е необходимо да приложим наученото в залата за да се възстанови нарушеното равновесие в общуването между хората.Точно в това е и смисълът в практикуването на Бойни изкуства. Но определено трябва да се "....въздържаме от насилие" ,а не да го прилагаме когато ни се прииска ,защото то само по себе си е нещо лошо.

Доджо


" В тази зала няма право на достъп онзи , който не е искрено решен и изпълнен със силно желание за постигането на Истината за Пътя.
Не се допускат лица , които се стремят към известност или изгода в живота.
Забранено е и за онези ,чиято цел е единствено да се просветят.
Ако някой е с такива намерения ,то посещението му е неуместно и той е длъжен незабавно да напусне!
Тук всички трябва да пребивават в пълна хармония и да се стремят към съвместно прозрение на върховната Мъдрост. "

Това е един надпис ,който е окачен в Доджото на Сенсей Георги Попов ,национален представител на България в Шинкиокушин. Но според мен той трябва да виси във всяко едно Доджо. Тои ясно формулира към какво трябва да се среми вървящият по Пътя на Будо, или казано по-простичко - трениращият Бойни изкуства.Всички ние сме водени от различни мотиви прекрачвайки за първи път прага на Доджото . Един е слушал за непобедимостта на азиатските Бойни изкуства. Друг му е омръзнало да го бият в училище ,трети се е запалил от красотата на БИ във филмите ,четвърти просто познава Инструктора или някой от Доджото. Влизайки в Доджо обаче бързо разбираме че това не е място където можем да се забавляваме и да си прекараме добре в приятна компания. Разбираме че в Доджо е нужно да полагаме определено усилие. Усилие ,което продължава ден след ден и което често ни кара да отидем дори малко над нашите обичайни възможности. Това е и причината ,поради която след преминаване на първоначалният ентусиазъм ,хората да се отказват от БИ.Остават само онези, които с ясно съзнание стъпват на пътя на Бойните изкуства и имат ясна цел ,която преследват вървейки по този път. А целите ................................

"В тази зала нямат право на достъп онзи ,който не е искрено решен ,и изпълнен със силно желание за постигане на Истината на Пътя."

Както казах,Доджо не е място за забавление.В Доджо не се ходи просто така.Там трябва да си " искрено решен и изпълнен със силно желание" да тренираш и да научиш онова което се преподава . Да полагаш максимално усилие ,да понасяш болката и да преодоляваш трудностите отново и отново.
И всичко това трябва да доведе до осъзнаване на "Истината за Пътя" . Във всички японски БИ фигурира думата "До"/път/ .Най-образно това ,което правим изучавайки Карате може да се оприличи на изминаването на определен път. Винаги има първи ден, това е денят в който стъпваме на пътя и правим първата крача. "Дори път от десет хиляди километра започва от първата крачка". Веднъж стъпили на този път започваме бавно и постепенно да напредваме. Изучаваме отделните техники /кихон/, научаваме се да ги комбинираме помежду им /ката/, започваме да ги използваме в реална ситуация /кумите/ и така година след година трупаме опит и рутина.Понякога спираме и поглеждаме назад за да видим колко много сме се отдалечили от онази първа крачка.Това наричаме "Път". Но каква е "истината за пътя"? Истината е че той има начало но няма край. Този път няма място на пристигане ,той няма крайна спирка , няма цел която да бъде достигната и да спрем да вървим по пътя. Целта не е да получиш черен колан и да спреш . Целта не е да станеш шампион и да спреш.Пътят е пътешествие и трябва да си "искрено решен и изпълнен със силно желание" да превърнеш целият си живот в едно пътешествие ,едно приключение в света на Бойните изкуства.Движението по пътя е важно ,а не пристигането.Защото да пристигнеш означава да умреш ,да си отидеш от тук.
                                                                                           Сенсей Андреян Иванов

Усуакари - здрач


Усуакари-здрач.
Пътят на ноща преминава през здрачът.
Пътят на смъртта преминава през мечът.

Видял човекът е зората,
ще срещне някой ден ноща.
Човек родил се е на таз земя,
ще срещне някой ден смъртта.

Затуй тръгни да дириш ти смъртта
докато не е сторила същото със тебе тя.
Затуй със меч в ръка,
спокойно гледай във очите на врага.

Това законът е на Будо.
Това помни и животът ти ще бъде Чудо.
Живот със всеки удар на твоето сърце,
живот без страх,изцяло в твоите ръце.

Ако спокойствието търсиш ти,
животът като птица ще си отлети,
смъртта просто ще те заличи.

Ако тръгнал си по пътят на смъртта.
Ако Будо следва твоята душа.
Ще извършиш ти дела велики,
които ще отекнат във Вечността
и ще оставиш ти след себе си следа.

Това е една хубава японска дума : усуакари /здрач/.Самураите навремето са давали имена на воите мечове.Когато аз търсех подходящо име за своя, прочетох тази дума в една книга и просто разбрах че съм открил подходящото име.Здрачът е мост между деня и ноща.Мечът стои между живота и смъртта.Будо е пътят на война. Ако орачъ очаква един ден в резултат на своята дейност да обере реколтата, то дейноста на война е смъртта.Войнът воюва носейки смърт и естественно готов да я постещне.В Бушидо/законътна самурая/ се казва:"Няма по-силен войн от този,който е готов да посрещне смъртта". В този смисът Будо е пътят на война, а пътят на война е смъртта.Като казвам всичко това нямам в предвид някакво нихилистично ,самоубийственно настроение в което непремено да търсиш смъртта.Това означава да осъзнаеш факта че един ден, рано или късно ти ще си отидеш от тук и вместо да трепериш за отминаващото ти време ,да изживееш пълноценно живота си.Животът не се измерва в преживени години ,а с това какво си постигнал."Тръгвай да търсиш смъртта,докато тя не е сторила същото с тебе" не значи да искаш да умреш, а да поемеш рисковете на живота,защото един ден, когато ти дойде времето,тя ще те потърси и внезапно ще усъзнаеш че си пропилял живота си.Няма нищо по-жалко от това! Будо е един начин да дадеш смисъл на живота си.Поемайки рисковете по пътя на Будо ти вършиш неща ,не непременно търсейки опасностите ,а въпреки тях. Ти не чакаш нещата да се случват а ги караш да се случват.Държиш живота си в своите тъце,а не го оставяш да изтича между пръстите ти.Вървейки по пътя на Будо придобиваш смелоста да живеш.Следвайки пътят на Будо осъзнаваш че трябва да живееш с всяко дихание,с всеки удар на сърцето си ,защото в следващият миг може да не си жив.Научаваш се да изживяваш пълноценно всеки миг.Да се наслаждаваш пълноценно на всеки миг от живота си.Ако си избрал пътя на спокойствието? Ако търсиш само уюта на дома.Тогава,когато дойде денят и си отидеш от тук,смъртта просто ще те заличи.Никой няма да си спомни за теб.Ще си отидеш така ,както си живял-тихичко/

Ако тръгнал си по пътя на смъртта.
Ако Будо следва твоята душа.
Ще извършиш ти дела велики
които ще отекнат във Вечността
и ще иставиш ти след себе си следа.

Хората помнят Ахил ,помнят Александър Велики ,помнят Спартак-робът ,но никой не помни орачът който ги е хранил.Хората помнят Мохамед Али ,помнят Масутацу Ояма ,помнят Брус Лии.Това са хора следвали пътят на война ,които са следвали Будо.Следвайки Будо ,дори и да не станеш като Миямото Мусаши ,все пак ще станеш частица от брънката която ще пренесе бойното изкуство от миналото към бъдещето.Ще оставиш следа в живота си.Не искам да кажа нищо лошо за останалите професии ,просто искам да кажа че Будо е един добър начин да осмислиш живота си.


                                                                                                        Сенсей Андреян Иванов