" Когато застанеш с меч в ръка срещу своят противник и усетиш
че спокойствие изпълва сърцето ти , ще разбереш че нещо си постигнал"
Това е една Японска поговорка за Кендо.
За мен това изречение изказва точно изтинският смисъл
на Бойните изкуства. Всички обръщат внимание само на външните/видимите/ изяви ,
каквито се явяват изпълненията на съответните техники.Всяко БИ си има своите
техники и във всяко Доджо се тренира различна техника. Но това си е само
техника. Всички тези удари,блокове, стъпки са като буквите. Научаваш даден удар
и си "научил как се пише буквата А" . После учиш "Б", "В" и т.н. След това се
учиш да ги пишеш по красиво/силно/. После се учиш да пишеш думи/правиш
комбинации/. И много хора спират до тук до тук. Но това са си само думи, това си
е само техника. Без значение дали пишеш на Латински или на Кирилица , или с
Йероглифи - това са си само букви и думи. Без значение е как правиш ритник
напред , дали като в Шотокан или като в Киокушин , или като в Тай-чи , това си е
само една техника. Нужно е още нещо за да стане бойно изкуство и тази техника да
си изпълни предназначението. Всяка техника е като патрон в барабана на револвера
, но е нужен човек да се прицели и да натисне спусака за да стане оръжие и
най-важното да му стиска да го направи.Иначе си остават просто патрони.Така че в
края на краищата да изпълняваш дадени техники не значи че правиш бойно
изкуство.Те са само средството за да го направиш.
Същината на Бойното
Изкуство е това което се случва вътре в тебе. В душата ти, в ума ти и в сърцето
ти. Умът командва тялото, сърцето му дава куража да го прави ,а душата/духът/
обединява всичко в едно цяло и изгражда характера/същността/ на човека.
Всичко започва когато се научиш да изчистваш мозъка си от всякакви мисли и
чувства. Мислите и чувствата са като прахта по огледалото. В началото си мислиш:
" Този е много голям,сигурно ударите му са много силни" . " Сега непременно
трябва да победя за да не разочаровам треньора а и е много гот да си шампион".
"Дали тренирах достатъчно?Имам ли сили да победя" Чувствата пък ти нашепват: "
Ами ако този ме нокаутира", " Ами ако ми счупи носа?", " Сигурно ще боли?", "
Бесен съм , ще го смажа този!". Този прах ти пречи да видиш ясното отражение в
огледалото. Всичко започва когато избършеш прахта от огледалото. След това
започва тренировката на пътя око-мозък- крайник. Окото вижда ясно движението на
противника, мозъка го осъзнава безмисловно и изпраща команда до нужният крайник
за необходимото деиствие за да се защитиш. Нужното движение, само толкова. Ако
някой се движи повече от необходимото значи няма БИ.
И накрая всичко свършва
с това изречение : "Когато застанеш с меч в ръка срещу своят противник и усетиш
че спокойствие изпълва сърцето ти, ще разбереш че нещо си постигнал". За да бъде
завършено Бойното изкуство е нужно да има смелост, да има кураж , да има
бунтарски дух готов на всичко, да има себеотрицание. Себеотрицание значи да
отречеш себе си, да бъдеш готов да умреш в името на победата. Няма по страшен
войн от този който е готов да умре! Ако направиш всичко това тогава идва Бойното
изкуство. Тогава можеш да напишеш роман от буквите които си научил и е без
значение с какви букви си го написъл , важна е историята в романа. Тогава можеш
да направиш револвера точно и опасно оръжие , а опатроните в него да поразят
всяка цел, дори и да убиеш ако е нужно. Тогава ставаш войн!
Така
разбирам аз същността на Бойното изкуство и правенето на разни техники , колкото
и красиви да са те не е още бойно изкуство без онова вътрешното. Ето такива
мисли отприщи в мен горното изречение. Такива изречения ми действат като шут в
задника и дават първоначална скорост на мислите ми :))))))))))))))))))))) Затова
го написах тук.
Поздрави Сенсей Андреян Иванов
Няма коментари:
Публикуване на коментар